Програма „Майчино здравеопазване“: Права и услуги за бременни жени

Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ заплаща програма „Майчино здравеопазване“, която е включена в Наредба №8 за профилактичните прегледи и диспансеризацията. Програмата има за цел наблюдение върху протичането на нормална бременност или бременност с риск, както и ранно откриване на заболявания и усложнения у бъдещата майка и плода. Профилактичните прегледи по програмата включват медицински дейности и изследвания за периода от диагностициране на бременността до 42-я ден след раждането. За да ползват медицински услуги по тази програма, бъдещите майки трябва да бъдат здравноосигурени.

За здравнонеосигурени бременни също са осигурени прегледи и изследвания. Обхватът на дейностите е регламентиран в Наредба №26 за предоставяне на акушерска помощ на здравнонеосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени.

Кой проследява бременността?

Жените с нормална бременност имат право да изберат кой ще наблюдава бременността им. Това може да бъде специалист по акушерство и гинекология, както и общопрактикуващият им лекар.

При рискова бременност програмата се изпълнява само от акушер-гинеколог.

Наблюдението на бременността от специалист по акушерство и гинекология се извършва с „Медицинско направление“, издадено от общопрактикуващия лекар, 1-кратно за срока на бременността и за първите 42 дни след раждането.

Изборът на наблюдаващ лекар може да бъде променен по всяко време през срока на бременността.

На какви прегледи и изследвания имат право бременните?

В наблюдението на жени с нормална бременност са включени задължителни медицински дейности и лабораторни изследвания, които трябва да се извършат в различните периоди на бременността:

• Снемане на анамнеза – за установяване на рискови фактори /възраст, придружаващи заболявания, усложнения на предишни бременности, вредни навици/, определя се вероятния термин на раждане.
• При първо посещение се изследват:

– Кръвна картина /Хемоглобин, еритроцити, хематокрит, левкоцити, MCV, MCH/, СУЕ;

– Определяне на кръвна група и резус фактор;

– Изследване за сифилис;

– Изследване за хепатит В;

– Изследване за хепатит С;

– Изследване за HIV /при съгласие/;

– Изследване на кръвна захар, урина – седимент, уробилиноген – в 5-ти и 8-ми лунарен месец;

– Измерване на артериално кръвно налягане и антропометрия /измерване на телесна маса, обиколка на корем/
– веднъж в 1-ви триместър;

– по един път във всеки следващ лунарен месец,

– в ІХ и Х лунарен месец – на 2 седмици

• Гинекологичен статус – при първо посещение и в ІV лунарен месец
  При първо посещение се взема материал за онкопрофилактична цитонамазка.
  Микробиологично изследване на влагалищен секрет – веднъж при първо посещение и в ІХ лунарен месец
  – Акушерска ехография – 4 пъти за периода на бременността – в 4 – 10 г.с.; в 11 – 13+6 г.с.; в 18 – 23+6 г.с.; в 3-ти триместър;
• Ехографски преглед за фетална морфология – еднократно;
• Сърдечна дейност на плода – 5-ти лун. мес.; във всеки следващ лунарен месец, в ІХ и Х – на две седмици.

Какви са допълнителните прегледи и изследвания при рискова бременност?

Освен прегледите и изследванията, като при нормална бременност, жената има право на допълнителни изследвания.

При рискова бременност – на жени над 35-годишна възраст, се назначават две допълнителни ехографии. Прави се и серумен скрининг за: алфа-фетопротеин, свободен бета ЧХГ за оценка на риска от синдром на Даун и дефекти на невралната тръба;

При всяка рискова бременност се предвиждат консултация със съответни специалисти – според вида на риска, и съответните специализирани изследвания.

Кой издава болнични листове на бременните?

Съгласно Наредбата за медицинската експертиза отпускът поради бременност и раждане на осигурената в размер 135 календарни дни за всяко дете се разпределя в 3 болнични листа, както следва:

• за 45 календарни дни преди раждането; болничният лист се издава еднолично от лекаря, който осъществява наблюдението на бременната; в болничния лист задължително се вписва терминът на раждането;
• за 42 календарни дни непосредствено от раждането – от лекаря, който е водил раждането; ако раждането е станало без медицинско наблюдение – от личния лекар;
• за 48 календарни дни /продължение на предходния болничен лист/.

Трябва ли да се заплаща раждането?

НЗОК заплаща раждането по клинична пътека № 5.1 „Нормално раждане“ и КП №5.2 „Раждане чрез цезарово сечение“. Секциото, се заплаща само ако има съответните индикации за прилагането му, т.е. само по медицински показания и ако лечебното заведение за болнична помощ има сключен договор с НЗОК по тази пътека. В цената на пътеката са включени всички процедури, медикаменти и необходими консумативи.

НЗОК не заплаща секцио по желание на бременната, без да има медицински индикации.

На какви изследвания след раждането има право жената?

По програма „Майчино здравеопазване“ се извършва рутинно послеродово наблюдение до 42-ия ден след раждането, което включва:

• общ преглед, в т.ч. оценка на психичен статус;
• измерване на артериално налягане, и др.
• промоция на кърменето;
• изследване на: хемоглобин, хематокрит, диференциално броене на левкоцити, СУЕ, албумин и седимент в урината.

Подробна информация за всички прегледи и изследвания, на които бременните жени имат право, е публикувана на сайта на НЗОК – меню Национален рамков договор – Медицински дейности 2023-2025 г.

Диригентът Йордан Камджалов: Пълна мизерия и пълен блясък едновременно – това е България!