Между българската и руската прокуратура действа Програма за сътрудничество, която предвижда ежегодна размяна на професионални посещения. В изпълнение на тази програма, през 2015 г. 5 български прокурори са посетили Русия, през 2018 г. техният брой е 7, а през настоящата година – 3. Пълният текст на Програмата е публикуван на интернет страницата на ПРБ, като и всички други споразумения за сътрудничество с чужди прокуратури.
Това съобщиха от пресцентъра на прокуратурата по повод публикации в електронните издания „Дневник“ и „Капитал“, както и след запитвания от Лора Филева, журналист от „Дневник“ за посещения и обучения на български прокурори в Руската федерация.
От държавното обвинение разпространиха и таблица, в която се сравнява участието на наши прокурори и следователи за периода 2013 г. – 2019 г. /първо полугодие/ в обучения в страни на Европейския съюз, в обучения в САЩ /вкл. организирани от американски правоохранителни органи в други страни/ и в обучения в Руската федерация:
Oбщо 281 прокурори и следователи са били обучавани за периода 2013 г. – 2019 г. по различни програми в страни от ЕС /79,16 %/, 59 – в САЩ и в други страни по обучителни програми, организирани от американски правоохранителни органи /16,62 %/ и 15 – в Русия /4,22 %/.
От прокуратурата определят твърденията на „Капитал“, че градският прокурор на София Емилия Русинова е била през 2018 г. на посещение в Москва, като неверни. Оттам посочват, че тя никога не е участвала в обучителната програма на българската и руската прокуратури.
Заместникът на главния прокурор Иван Гешев е бил в руската столица за периода 16.04. – 18.04.2018 г. Тогава, като административен ръководител на Специализираната прокуратура, той е участвал заедно с още двама свои колеги в кръгла маса на тема „Противодействие на тероризма“.
Внушенията в посочените медии за връзка на такива посещения с разследването на опита за убийство на Емилиян Гебрев и за „руско влияние“ в тази насока са произволни и обслужват цели, които нямат общо с обективността.
Ръководството на прокуратурата се отнася с разбиране към зададената редакционна политика на „Дневник“ и „Капитал“ по тези теми, както и към причините за нея, но въпреки това счита, че истината следва да е основен приоритет на честната и качествена журналистика.
