Приеха промени в реда за определяне на обезщетенията за безработица

Парламентът прие на второ четене промени в Кодекса за социално осигуряване, които уеднаквяват реда за определяне на обезщетенията за безработица за осигуряващите се в България и в страна членка на Европейския съюз /ЕС/. Целта на тези промени е да се вземат предвид доходите на лицата за последните 24 месеца, когато се формира размерът на паричното обезщетение за безработица за хора, които работят за кратък период в държава членка на ЕС. Промените включват всички доходи, получавани както в България, така и в други страни, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

Национален осигурителен институт и европейските регламенти

С измененията се определя, че Националният осигурителен институт /НОИ/ ще прилага европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, в съответствие с международните договори в областта на държавното обществено осигуряване. НОИ ще поддържа и информационна система за получените парични обезщетения за безработица, базирана на осигурителния стаж, придобит по законодателството на държави, в които се прилагат тези регламенти.

Спорове и несъгласия

Въпреки че измененията бяха приети, те не получиха единодушно одобрение. Депутатите от Движението за права и свободи /ДПС/, които не членуват в парламентарна група, изразиха несъгласие с промените. Ахмед Вранчев от ДПС заяви, че европейските регламенти имат пряко действие и не трябва да бъдат допълвани с текстове от националното законодателство. Той спомена, че са събрани 8000 подписа в подкрепа на запазването на досегашния режим на изчисляване на обезщетенията за безработица.

Звезделина Каравелова от партия „Възраждане“ също изрази несъгласие с промените и отбеляза, че подписка в подкрепа на стария режим се организира в различни населени места. Според нея в Благоевград 32.6% от хората с право на обезщетение са го получили по стария ред, което представлява значителен процент от засегнатите лица.

Допълнителни промени

По предложение на Десислава Танева от ГЕРБ-СДС беше удължен периодът на паричните обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест от 90 на не повече от 120 календарни дни за лицата, които работят на трудов договор през определени дни от месеца.

Близо 1 милион българи не могат да си позволят едноседмична почивка: Лукс ли е ваканцията?