През следващата година се очакват съществени промени за гастарбайтерите, които пребивават в Германия. В сравнение с немската осигурителна политика, България не предвижда конкретен праг на данъчно облагане, което може да има регулаторни последици за българските работници там. Тези лица ще бъдат задължени да заплащат данъци в България, съобразно националното данъчно законодателство.
„Kaто консултант в център по трудово правни въпроси мога да кажа какво ще стане с трудещите се, които най-вече са сезонните работници. Поради простата причина, че наетите в Германия лица с трудов договор подлежат изцяло на данъчно и социално право на немската страна, когато тяхното постоянно местопребиваване е Германия. При сезонните работници постоянното местопребиваване не е Германия, а е България“.
Това разказва Надя Клюге, която е адвокат и консултант в неправителствена организация „Справедлива мобилност“ за „NOVA“. Тя има изградени 11 центъра, в които помагат на сънародниците ни в Германия с правни съвети. Както при всички останали групи, така и при сезонните работници важи спогодбата за избягване на двойно облагане с данъци. При промяна ще се наблюдава и изменение на метода на изчисление на данъците.
„До този момент сезонните работници са плащали данък в Германия единствено, когато техните доходи надвишават свободната граница. Това означава, че изобщо не са плащали данък в България“, допълва тя.
За 2024 г. свободната граница е 11 604 евро. Ако досега българските сезонни работници са печелили за няколко месеца работа в Германия под тази сума и не са плащали данък в нито една от двете страни – сега това се променя.
„С новата промяна дори и да изкарат под 11 604 евро, сумата влиза в данъчната основа. Тя се взима предвид при изчисляване на дължимите данъци в България. Аз например, съм работила три месеца в Германия и съм изкарала 6000 евро или 8000 евро. Същевременно съм работила и в България и имам доходи от 20 000 лева. За да си изчисля дължимите данъци в България, се събира сумата, която съм получила като заплата в Германия, плюс сумата, която съм получила като заплата в България. И тази обща сума с облага с данък 10% в България”, допълва Клюге.
Съществува още една особеност, която сезонните работници трябва да имат предвид от следващата година. В момента, в който приключи трудовият договор и се връщат в България, е необходимо да вземат от работодателя в Германия документ за получени възнаграждения и заплатени данъци. Защото българската и немската данъчна система разменят информация междувременно. Съществува и задължението сезонните да подават данъчна декларация в България.
Надя Клюге е наясно и с обезщетенията, които получават у нас някои работили за кратко българи в чужбина. Отпускани от Национално осигурителния институт, те могат да достигат до 1800 лева и срок до 12 месеца.
„Това не е схема, то е законно правило. То важи също за сезонните работници. Когато наетите лица работят в две страни на ЕС, един определен период от време са работили в България, а след това работят като сезонни работници, но за по-къс период от време в чужбина – те остават и подлежат на българското социално законодателство, на българската правна норма”, подчерта адвокатът.
Тя обясни, че по този начин работниците получават парични обезщетения за безработица по българско право без зависимост от това, че те са работили един период от време в чужбина.
„Необходимо е обаче, през по-големия период от време да са работили в България. Тази легална схема могат да я правят основно сезонните работници, защото тяхното обичайно местопребиваване остава в България”, каза още Клюге.
Стартира 23-ото издание на „Националните дни на кариерата“ в София
