Практикувайки медитацията си, постепенно и неусетно ние се променяме. Всъщност, ние не се променяме, а възстановяваме характера си такъв, какъвто е бил преди да се отклоним от Себе си или да се променим.
В Изначалната – Вечната си Природа ние не сме истерични, не сме емоционално нестабилни и не се впускаме в напразни и несвойствени за нас действия. По начало, всички ние знаем, какво е мир, устойчивост на психиката и винаги сме били Единни с Майката Природа. По едни или други причини ние сме се отвърнали и сме се отклонили нашата Същинска Природа и ето ни такива, каквито сме сега.
Обучавайки се в медитацията, някои хора ги обзема съмнение, дали когато практикуваме няма да се превърнем в безчувствени същества или пък да не изгубим самоличността си. Ни най-малко не може да се случи това. Когато говорим ефекта от дългогодишното практикуване на медитация, ние казваме, че психиката в следствие на медитацията, става стабилна, непоклатима, издръжлива и неподдаващата се на външни влияния и манипулации и това е точно така.
Едновременно с тези качества чрез медитацията ние добиваме такава чувствителност, която е много по-фина и улавяща дори неуловимото за хора, които не са се занимавали с медитация. Не си представяйте, че ще станете безчувствени, равнодушни или безразлични към живота и хората около вас. Напротив, ще станете безпристрастни, но не и безразлични. Ще бъдете непривързани, но не и без отношение и обич към близките си и другите хора. Ще можете да издържате на неволите и ще устойчиви на негативни преживявания, но в никакъв случай няма да сте равнодушни. Знам, че всичко това изглежда противоречиво и невъзможно, но само така изглежда. В Дзен всичко е единно и съществува едновременно, и всяко нещо е на мястото си и в точната му доза. Практикувайки ще бъдете силни, но това не означава ще ще безчувствени или безчовечни.
Друга илюзия, която обичайно се настанява в умовете на начинаещите в медитацията хора е, че достигайки просветление ще изчезнем и няма да съществуваме. Хахаха… това е още една сериозна заблуда. Нито можем да изчезнем, нито да престанем да съществуваме. Тази илюзия се формира в начинаещите, заради текстовете в някои сутри или наставления.
Ето, например в Сутрата на Сърцето (на Същността) се казва:
“Тялото не е нищо повече от пустота,
пустотата не е нищо повече от тяло.
Тялото е точно пустота
и пустотата е точно тяло.
Другите четири аспекти на човешкото съществуване –
чувство, мисъл, воля и съзнание –
също не са нищо повече от пустота,
празнота и нищо повече не са те.
Всички неща са празни:
Нищо не е родено, нищо не умира,
нищо не е чисто, нищо не е опетнено,
нищо не се увеличава и нищо не намалява.
Така, че в пустотата, няма тяло,
нито чувства, нито мисли,
нито воля, нито съзнание.
Няма очи, нито уши,
няма нос, нито език,
няма тяло, нито ум.
Няма зрение, нито слух,
нито мирис, нито вкус.
Нито докосване, нито въобразяване.
Не е виждана, нито е чута,…
…
Това е истина, в която няма съмнение.
Кажи го така:
Отишъл,
Отишъл,
Изчезнал напълно,
Изчезнал напълно докрай.
Пробуден,
Такъв Бъди“
Когато говорим за изчезване и отиване, това означава отиване в същността си, а не означава да се обезличиш или да нямаш самоличност. Такова тълкуване е едно невежо тълкуване.
Завръщайки се в Истинската си Природа, ние загубваме суетността си, привързаностите, пороците и всичко чуждо в нас. Но не можем да загубим Себе си!
Няма как да изгубим и самоличността си, защото тя е вечна, неразрушима, непроменима и вездесъща. Това не може да се случи – можем да изгубим човешкото си тяло, може неговите функции да отпаднат или да изчезнат. Но Истинската ни Същност не може да бъде убита, повредена или загубена! Тази илюзия с Изчезването на Себето или изгубването му, нека повече да не ви занимава и тормози!
Щом си поставим за цел да се завърнем в Себе си, ние не бива да губим нито ден! Самодисциплината е от решаващо значение, за можем да се завърнем в Истинския си дом. Неотклонната ежедневна практика би трябвало да стане закон и най-важният ви приоритет.
Всичко друго може да изгуби човек – кариера, пари, материално състояние, да се раздели с хора, може да изгуби здравето си, може да напусне този си земен, човешки живот, но да изгубиш Същността си е невъзможно. Може да не виждаш Себе си поради мъглата на невежеството, но това само неспособност да Я виждаш и знаеш, но е е изгубване!
Медитацията е естествена функция на всеки човек. Всеки така или иначе инстинктивно медитира, но живеейки умът се обърква и отклонява. Затова са медитативните практики, за да могат да възстановят тази естествена човешка функция!
Медитирайки, ние само наблюдаваме ума си, но без да се захващаме за мислите. Без да им отдаваме значение, без да ги отхвърляме или привличаме. Просто наблюдаваме ума си дотогава, докато мислите започнат да утихват, да изчезват!
Това състояние на спокойствие и безмълвност на ума, в Дзен се нарича „без мисъл и без идея“, е основното за да можем да виждаме и да следваме Истинската си Природа.
Сега, нали знаете, Дзен като Дзен…
Като казваме “без мисъл, без идея” това не означава безхаберие, а значи, че всичко което е в ума е от Изначалната ни Същност – от Нея произтичат и ума и идеите!
Не бива обаче насила да се опитвате да направите ума си пуст и да е в състояние на безсмислие. Всичко това следва да стане от само себе си!
Този, който може да следва Истинската си Природа, той следва Естествения Ход на Събитията и никой и нищо не може да обърка или да осуети неговите намерения и действия!
