Полицията в Париж влезе в сблъсък с протестиращи, след като френското правителство реши да наложи пенсионните реформи без гласуване в парламента. Тълпи се събраха на площад „Place de la Concorde“ в отговор на повишаването на възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години.
Промените идват след 2 месеца разгорещен политически дебати и стачки. Накрая министър-председателят Елизабет Борн се позова на член 49:3 от конституцията – позволявайки на правителството да избегне гласуване в Асамблеята. Решението беше взето минути преди депутатите да гласуват спорния законопроект, че ще мине, предава „BBC“.
Този ход предизвика гняв сред опозиционните политици. Мнозина се подиграваха на премиера, пееха Марсилезата и издигнаха протестни знаци в парламента. Срещу правителството на президента Еманюел Макрон ще бъде внесен вот на недоверие, предположи крайнодесният опозиционен лидер Марин Льо Пен. Лидерът на лявата партия La France Insoumise /LFI/ Матилд Пано написа в Туитър, че държавният глава е хвърлил страната в правителствена криза, без парламентарна или народна легитимност.
Хиляди хора излязоха по улиците на Париж и други френски градове, за да отхвърлят този ход, пеейки националния химн и развявайки синдикални знамена. Някои протестиращи влязоха в сблъсъци с полицията с настъпването на вечерта. По средата на „Place de la Concorde“ беше запален огън и полицията с щитове и палки изстреля сълзотворен газ и се придвижи да разчисти площада. До вечерта са били арестувани 120 души, съобщи парижката полиция пред АФП.
Същевременно синдикатите обещаха да продължат да се противопоставят на промените в пенсионирането, като от „Confédération Générale du Travail“ /CGT/ заявиха, че е планиран още един ден на демонстрации за 23 март.
Конституционната процедура, която предизвика целия този гняв, може да звучи неясно, но тя е част от политическия речник във Франция. Въпреки че Макрон беше преизбран през 2022 г. заради платформата си с пенсионни реформи, управляващата му коалиция няма мнозинство в Асамблеята и щеше да се нуждае от подкрепа от Републиканската партия, за да приеме пенсионните промени. Членовете на партия „Възраждане“ на държавния глава прекараха сутринта, отчаяно притискайки останалите в редиците в опит да прокарат законопроекта си. Имаше предположения, че някои от тях могат да гласуват против или да се въздържат, изправени пред очевидната непопулярност на законопроекта и заради това се стигна до прилагането на конституционните правомощия.
Когато едно правителство се позовава на 49:3 обаче, то трябва да бъде сигурно, че веднага ще бъде обвинено, че е престъпило волята на народа. Всъщност това право е било използвано точно 100 пъти през повече от 60-те години на Петата република и от правителства с всякакви нюанси. Очевидно е тенденцията да се използва по-често от правителства, които нямат изградено мнозинство в парламента, като това на социалиста Мишел Рокар през 80-те години и това на Елизабет Борн днес. Всъщност тя вече го е използвала няколко пъти, но ставаше въпрос за законопроекти за публичните финанси, които не бяха толкова противоречиви.
Използването на процедурата е начин да се заобиколи вот, който може да бъде загубен, но лошата страна за кабинета е, че опозиционните партии могат незабавно да внесат вот на недоверие. Ако той мине, правителството пада. Това е теоретична възможност сега, но е малко вероятно, защото би означавало крайнодесните, левите и голяма част от консервативната опозиция да се обединят. Казусът отново прави Франция да изглежда нереформируема. В сравнение с други страни в Европа промяната на пенсионната възраст далеч не е драматична, но опозицията редовно я описва като „брутална“, „нечовешка“ и „унизителна“.
