36% от анкетираните по света искат да мигрират. Сред тях очаквано попадат предимно младите в затруднена икономическа ситуация. Мнозинства склонни към миграция личат в Субсахарска Африка и Латинска Америка, показва проучване на общественото мнение, реализирано от световната асоциация „Галъп интернешънъл“ в 57 страни, покриващо около 2/3 от глобалното население /и около 90% от страните, които са свободни да проведат и публикуват резултати от проучвания на общественото мнение/. Според него 36% от запитаните отговарят „друга страна“ на въпрос „Ако разполагахте с необходимите документи, бихте ли искали да живеете в друга страна или бихте предпочели да останете в страната, в която сте“, 59% отговарят, че биха предпочели да останат, където са, а останалите не могат да преценят.
Младите респонденти /до 34 г./ са значително по склонни да напуснат страната, в която живеят. Почти всеки втори /44%/ млад човек, участвал в изследването, казва, че ако има възможност, би искал да живее в друга държава. При младите желанието за напускане е с 8 пункта по-голямо от средното и с 21 пункта повече от това при най-възрастните респонденти /над 55 г./, от които пък само 23% казват, че биха искали да живеят другаде.
Респондентите от държави с по-ниски доходи са значително по-склонни да емигрират. 62% от респондентите в държави с по-ниски доходи /тези, които са класифицирани от Световната банка като печелещи по-малко от 1085 щатски долара на глава от населението годишно или по-малко/ изразяват мотивация да живеят в друга страна. Мотивацията спада, ако държавата, в която човек живее, просперира. Сред държавите с високи доходи мотивацията да се имигрира е около 32%, т.е. половината на отчетената в най-бедните държави.
Изследването показва също, че личният доход на респондентите, образованието и заетостта се отразяват по-скоро слабо на мотивацията за мигриране. Именно общият доход на държавата обаче има значителна роля в нагласите по тази тема.
Сред различните региони по света желанието за мигриране в друга държава е най-силно в Субсахарска Африка /където 56% от респондентите биха искали да живеят в друга държава при възможност/. Следва Латинска Америка /54%/. Най-слабо е изразеното желание за живот в чужбина в Южна Азия.
Страните, в които желанието да се мигрира е най-голямо, са Сиера Леоне /84%/, Гана /81%/ и Нигерия /71%/. Най-малко биха искали да живеят в друга страна жителите на Индия /4%/, Виетнам /8%/, Япония /14%/ и др.
„Фактът, че всеки трети /и дори повече/ от жителите на изследваните 57 държави иска да емигрира, е повече от показателен. Причините да се смени държавата, в която живееш, със сигурност са разнообразни и сравнението на държави не е съвсем подходящо. Очевидно е, че икономическите обстоятелства доминират подобно решение, но далеч не са единствените. Изглежда, наистина, силната културна идентичност е най-мощният фактор за обратното – да останеш в своята държава. Затова и регистрираме сравнително ниски нива на подобни намерения в страни като Индия, Виетнам, Япония и Русия.“, президентът на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ Кънчо Стойчев.
Къде сме ние?
Точно 1/4 от участвалите в изследването българи заявяват, че ако разполагат с всички нужни документи, биха заминали да живеят в друга държава. Мнозинство от 2/3 /67%/ отговарят, че биха останали да живеят тук. Малцина /8%/ са тези, които не могат да преценят.
Противно на популярната представа за нагласите за миграция в страната ни, България се нарежда по-скоро на задните места в желанието на гражданите за живот в чужбина. Желанието за миграция сред нашите съседи от Гърция /40%/, Румъния /38%/ и Северна Македония /42%/, например, е значително по-силно. Близки до нас в своите нагласи пък са държави като Испания /27%/, Нидерландия /29%/, Швеция /23%/ и Австрия /23%/.
Обяснението за нагласите у нас може да се дължи отчасти на продължителната десетилетна миграция към държавите от Западна Европа и Северна Америка от 90-те години насам, довела до ситуация, в която, който е пожелал живот в чужбина, вече е заминал. Фактори като възможност за дистанционна работа, повишаване на жизнения стандарт и достъп до услуги, начин на живот и стоки, не по-различни от тези в останалите държави от ЕС обаче, също не са за подценяване.
През изминалите години се наблюдава и известна промяна на миграционните нагласи в страната ни като цяло – запазват се високи нивата на желание за пътуване в чужбина с цел образование, развитие, квалификация, повече сигурност и по-високи доходи, но не толкова и за мигрирането за постоянно в друга държава. Животът в чужбина, макар и привлекателен, придобива очертания за конкретен времеви хоризонт – по-скоро мобилност, например при възможностите за пътуване в ЕС, а не миграция като съдбовно решение за живота.
Нагласите в страната ни са в съответствие със средните за ЕС. Там средно всеки трети би предпочел при възможност да живее в друга държава. 59% от европейците пък предпочитат да останат в държавата, в която са и сега.
Размер на извадката и метод на регистрация
Общо 54329 души са били интервюирани в глобален мащаб. Във всяка страна през периода август-октомври 2022 г. са били анкетирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн. Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.
