Aгенция за онлайн пазарни проучвания JTN проведe национално-представително изследване на тенденциите в нагласите на българите по отношение на степента на доверие, познаваемостта и нагласите спрямо публицистиката в България, съобщиха от агенцията.
Резултатите недвусмислено показват, че телевизията все още е водещ източник на публицистично съдържание, но все по-важни са оформяне на мнение са конкретни журналисти с установено име, които са само или основно в онлайн пространството. С напредване на възрастта се наблюдава склонност у българите да търсят информация от все повече източници /поне 3 или 4/, а най-младите традиционно не са твърде заинтересовани от публицистиката извън новините. По-голямата част от респондентите се обединяват около мнението, че според тях държавата не защитава адекватно разследващите ни журналисти.
Общо около 93% от анкетираните твърдят, че се информират на публицистични теми веднъж седмично или по-често, а 85% посочват, че лично се запознават с информацията, а не я получават преразказана от някого. Тези резултати ясно насочват, че личностите, които информират в сферата на публицистиката, са следени от мнозинството от респондентите и върху тях се фокусира значително публично внимание.
79% посочват, че по публицистични теми разчитат да научават най-новото от социалните мрежи. Най-често използваните са Facebook /90%/ и YouTube /66%/. Всички останали социални мрежи и чат приложения с опция за получаване на публицистика /Viber, Telegram/ се ползват от 1/3 или по-малко от анкетираните.
На второ място с много близък резултат анкетираните са посочили телевизията /77%/ като канал, от който се информират на публицистични теми. Резултатите подреждат Нова телевизия на първо място /83%/, следвана от BTV /78%/ и БНТ /63%/, далеч над всички останали на пазара като Евронюз България /16%/, Евроком /16%/, ТВ1 /9%/, ТВ 7/8 /8%/ и др. Респондентите са посочили, че очакват водещите нa публицистични предавания в тези телевизии да са с отлична езикова култура и да задават стандарт на културно поведение на екран, вероятно като контрапункт на по-грубото говорене в политическото пространство последните години.
Резултатите ясно индикират, че макар и социалните мрежи да са позиция над телевизията, когато става дума за публицистика, телевизията все още не е загубила огромното си влияние. Все по-често се наблюдава и тенденцията в социалните мрежи да се налагат горещите теми на деня, които в последствие се пренасят на телевизионния екран.
По темата за степен на доверие в предоставяната информация, телевизията води с рейтинг 3.97 от 6, спрямо социалните мрежи /3.55 от 6/ и електронните вестници и списания /2.46 от 6/. В дъното, с най-ниско доверие са печатните издания със само 0.99 от 6. Тук, очаквано, респондентите над 45-годишна възраст отчетливо имат повече доверие в традиционните медии за сметка на интернет медиите.
Прави впечатление, че с възрастта нараства и търсенето на информация по актуални теми от повече източници. Докато най-младите консумират такива материали от два основни канала, то най-възрастните достигат и до 4, които следят. Естествено, обяснението отчасти се корени и в чисто възрастовото деление, според което интересът към публицистика и актуални предавания се засилва с възрастта.
75% декларират, че гледат няколко гледни точки по един проблем, за да формират мнение. 57% посочват, че следят и чужди медии. 53% обаче отбелязват, че след като имат формирано мнение по дадена тема, се стараят да консумират информация основно подкрепяща тезата, която и те лично приемат за коректна.
При тест на различни твърдения, свързани с българската журналистика и публицистиката в частност, се открояват твърдението, че медията, а не журналиста избират как да се представят фактите. 62% мислят, че българските журналисти не са добре защитени от държавата и често са обект на цензура и натиск. Само 28% биха продължили да следят журналист на когото вярват, ако той/тя се премести в медия, на която нямат доверие. Успоредно с това, 41% признават, че им е трудно да отсеят достоверната от недостоверната информация.
За да се приеме за обективен и честен един журналист, той трябва да не вплита личното си мнение във фактите /2.80 от 5/, да представя всички гледни точки /2,79 от 5/. Само два от всички тествани общо 20 фактора за обективност и честност на журналиста получават достатъчно висок резултат и са видимо значими, което убедително говори, че респондентите искат само фактите, в които фундаментално се съмняват според предните резултати, а сами очакват да изработят анализ и изводи.
В резултатите има сериозно застъпване между „не харесвам изводите“ и „считам ги за недостоверни“, т.е ако казаното по медията не им допада, по-скоро считат, че е фалшива новина.
Сериозното навлизане на социалните мрежи като фактор в определянето на дневния ред на публицистиката идва с цената на прекалено много писани мнения от известни и неизвестни лица с различна подготовка и мотивация. Това носи видимо увеличаване на недоверието генерално към публицистиката и всички, занимаващи се с публицистика.
Всички цитирани резултати са устойчиви сред симпатизанти на различни партии – без оглед за коя партия са гласували през април 2023г. мненията им относно публицистичната журналистика в България са в голяма степен сходни.
Проучването е проведено сред 600 мъже и жени на възраст 18-75 години, балансирани, спрямо национална представителна извадка по пол, възраст, местожителство и размер на населеното място и се реализира със собствени средства на агенция JTN. Теренната работа е била в периода юли, 2023г., със собствен онлайн потребителски панел JTN Panel, по методологията CAWI /Computer Assisted Web Interviewing/. Всички набрани данни са верифицираци с технологично-аналитичния метод Field Detective, собствена разработка на JTN и водеща система в сферата на CAWI проучванията.
От 2007 г. JTN предлага на клиентите си комбинация от персонализирани решения, експертни познания и постоянно усъвършенстващи се процедури за качество на данните, гарантирано от патентовани технологии. През 2020 г. JTN разшири продуктовата си гама като част от цялостната актуализация на идентичността на компанията и отражение на непрекъснатите усилия да предоставя най-доброто в света на технологиите, които активно слушат потребителския глас и предоставят полезни изводи на бизнеса.
