На 9 юни се проведоха редовните избори на Европейски парламент /ЕП/ и поредните предсрочни парламентарни избори – шестите за период от 3 години. Процентът на жените в състава на последните пет парламента варираше между малко под и малко над 24%, като в новото 50-o Народно събрание /50 НС/ процентът значително се увеличава на 27%. В същото време България ще изпрати само 4 жени в Европейския парламент от 17 мандата.
В съвременната си история страната нито веднъж не успява да достигне дори 30% жени народни представители, минимум, препоръчан от Икономическия и социален съвет на ООН като цел за отдавна отминалата 1995 г., коментират от Фондация „Екатерина Каравелова“, чиято основна дейност вече 8 години е да насърчава жените да застанат начело на процеса по трансформация в обществото.
Европейски парламент
В рамките на 30% се движеше участието на жените в листите на партиите за ЕП. Нито една от партиите, които изпращат представители в Брюксел нямаше жена за водач на листата си. От 17 мандата само 4 са жени, като това са Ева Майдел от ГЕРБ, Елена Йончева от ДПС, Цветелина Пенкова от БСП, която размества листата и е избрана, благодарение на преференциален вот и Рада Лайкова от „Възраждане“.
50-о Народно събрание
Участието на жените се увеличава от 24% на 27%, като най-вероятната причина за това е по-високия процент на жени, избрани от партия „Величие“. От 13 места в парламента в тяхната парламентарна група ще има 6 жени, което е 46%. Ето и как се разпределя участието на жените в 50 НС в различните партии:
- ГЕРБ – 23%;
- ДПС – 29%;
- „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – 30%;
- „Възраждане“ – 23%;
- „БСП за България“ – 26%;
- „Има такъв народ“ – 18%;
- „Величие“ – 46%;
Традиционно Габрово, София област и Ямбол не излъчват нито една жена в парламента, като този път такава е ситуацията и в Хасково. Най-много избрани жени има от София 25 и Добрич.
Бариерите пред равнопоставеното политическо участие на жените и мъжете в България са много. Със сигурност не би могло да се твърди, че жените нямат интерес към политическите процеси, защото те представляват половината, а на някои избори и по-голям процент от избирателите.
Липсата на повече жени на избираеми позиции в кандидатските листи закономерно води и до ниско представителство на жените в парламента. Освен подредбата на листите, предизвикателство са традиционните роли на половете и невъзможността жените да съчетават работа, грижа за дома, децата и зависими възрастни и политическа кариера.
Също така в самите политически партии липсва разпознаване на проблемите на жените и подкрепа за тяхното развитие. Налице са и системни фактори като икономически неравенства, феминизирана бедност, дискриминация и насилие, основано на пола.
Тези и други предизвикателства на индивидуално, партийно и системно ниво са подробно разгледани в доклада „Равнопоставеност на половете в политиката: Предизвикателства и възможности в българския контекст“, който Фондация „Екатерина Каравелова“ публикува в края на 2022 г. и който може да бъде намерен – ТУК.
[…] […]