Идеята за изгодните жилища често е свързана с асоциацията за сиви жилищни блокове и кули в бруталистичен стил. Оказва се обаче, че това вече не е задължително, пише „Politico“.
Твърде дълго време всяко споменаване на теми, свързани с достъпни или социални жилища в Европа, предизвикваше в съзнанието образи на жилищни имоти, в които никой не би искал да живее. През последните десетилетия обаче все повече архитекти и предприемачи се стремят отново да поставят естетиката на преден план и да гарантират, че жилищата са едновременно достъпни и красиви. Много от архитектите, които са създали първите достъпни или така наречени социални жилищни комплекси в Европа, са превърнали естетиката в свой приоритет, обясни пред „Politico“ берлинският архитект и куратор Илка Руби.
„Мащабните жилищни проекти на така нареченото ново строителство (Neues Bauen) след Първата световна война, предприети от видни архитекти като Ернст Май, Бруно Таут, Алвар Аалто, и много други, са разработени с идеята да бъдат създадени евтини и сигурни жилища за работници и хора с ниски доходи“, каза още Руби и посочи, че някои от тези сгради днес са признати официално за обекти на световното наследство на ЮНЕСКО.
По думи на Руби след Втората световна война се появила остра нужда от по-голям брой жилища на достъпни цени, затова властите на редица европейски страни са дали приоритет на мащаба и повторяемостта. Не е изненадващо, че в днешното изключително индивидуализирано общество жилищните блокове от 50-те и 60-те години на миналия век може да изглеждат грозни, но такива оценки често се правят, тъй като хората виждат тези сгради само отвън.
„Дали един проект се възприема добре изпълнен, е свързано с много фактори – има ли общност, която да го обитава, добре ли е поддържан комплексът, има ли удобства, има ли използваеми зелени площи наоколо? Обикновено се оказва, че жителите на тези обекти всъщност са щастливи, че живеят там“, твърди архитектът.
Според експерти в бранша през последните години се обръща огромно внимание на естетическите качества на жилищата, но предупреждават, че един имот не бива да се оценява главно въз основа на това дали изглежда „модерно, артистично, шикозно и т.н.“. Вместо това бъдещите обитатели следва да се фокусират върху архитектурните качества, а именно дали планът позволява воденето на различни стилове на живот и семейни модели, каква е връзката между вътрешното и външното пространство, има ли допълнителни площи и съоръжения за живущите, както и концепции за мобилност. По тези въпроси все още има много какво да се подобри в строителството на социални жилища в Европа.
Ето три примера за проекти на достъпни социални жилища, които успешно съчетават формата с функцията.
„Cité du Grand Parc“ в Бордо
„Този проект доказва как едно социално жилище, което е било смятано за неугледно и заплашено от събаряне, може да се превърне в нещо красиво“, споделя Руби.
Архитектите са отворили съществуващата фасада и изградили допълнително 3-метрови зимни градини и балкони. Така жителите са получили допълнително пространство с усещане за открито небе, което служи и като топлинен буфер за намаляване на разходите за отопление.
„La Borda“, Барселона
Руби изтъква, че това е проект, който не е разработен от агенция за социално жилищно настаняване, а от самите жители, които са основали жилищна кооперация, за да реализират по-лесно идеята за достъпни жилища.
„Това е пример за поредица от самостоятелни проекти на новоосновани кооперации, които бяха изградени през последното десетилетие. Процесът на планиране с участието на всички, гъвкавостта на пространствата, нискоенергийната концепция и многото общи площи го превръщат в чудесен проект във всеки един аспект,“, казва още тя.
„Salvador Espriu“, Палма де Майорка
„Този проект е един от поредицата експериментални проекти за социални жилища, предприети от Балеарския институт за социални жилища /IBAVI/. Във всички тези проекти се експериментира с местни материали и се изпробват нови методи и материали, които по-късно могат да бъдат използвани и в по-мащабни жилищни проекти“, поясни Руби.
В проекта „Salvador Espriu“ за стените и сводестите тавани е използван камък от местна кариера, за да се намали използването на бетон и вносна дървесина. Това не само значително намалява емисиите на въглероден диоксид в сградата, но и топлинната инерция на материалите прави сградата добре пригодена за средиземноморския климат. В допълнение към всичко това, обектите изглеждат много красиво отвън.
Заради ремонт: „Топлофикация София“ спира топлата вода в няколко микрорайона на ж.к. „Люлин“
