Най-мащабното досега проучване, посветено на защитените територии – места, „оставени настрана“ уж за опазване на природата, разкрива, че повечето от тях не носят активна полза за дивата природа, предава „BBC“.
Учените са изследвали състоянието на 1500 защитени територии в 68 държави, като са фокусирали анализа си главно върху влажните зони и водолюбивите птици. Те са установили, че по отношение на състоянието на дивата природа успехът е много различен в различните части на света и зависи до голяма степен от начина на управление на даден район. Изследването е публикувано в списание „Nature“. Авторите на доклада твърдят, че местообитанията трябва да се управляват ефективно по начин, който да стимулира развитието на природата.
Д-р Уочоуп, която е част от научния екип, споделя, че в изследването са взети под внимание тенденциите в популациите на птиците от влажните зони като мярка за успеха на дадена защитена зона, която може да бъде от всякакъв вид – от такава с изключителна природна красота до внимателно управляван природен резерват. Тя и колегите ѝ също така сравняват местата преди и след официалното им обявяване за защитени, както и тенденциите при сходни популации на птици в защитени територии и извън тях.
„На повечето места, които разгледахме, популациите на дивите животни бяха все още стабилни или се увеличаваха, но не се развиваха по-добре, отколкото в незащитените райони.„, обясни д-р Уочоуп пред „BBC News“.
Целите не са изпълнени
По данни на ООН понастоящем 1 милион растителни и животински видове са застрашени от изчезване.
Предстои следващия месец световните лидери да се съберат в Китай, за да определят дневния ред на глобалните усилия за опазване на околната среда през следващото десетилетие. Много държави вече са се присъединили към ангажимента за опазване на 30% от повърхността на Земята до 2030 г. Според учените обаче това няма да гарантира запазването на биоразнообразието. Те твърдят, че е необходимо да се определят конкретни цели за качеството на защитените зони, а не само за количеството им. Измерването на успеха би могло да включва преброяване на популациите на видовете или поставяне на цели за увеличаване на разнообразието от растителни и животински видове в дадена област.
Съавторът на статията, проф. Джулия Джоунс от университета в Бангор, изтъкна, че „начертаването на линии върху картата“ не допринася за спасяването на природата. По повод на това тя заяви още: „Стремежът за постигане на определена цел, основана на площта – например 30% до 2030 г., без да се съсредоточим върху подобряването на състоянието на съществуващите защитени зони, ще доведе до недостатъчни резултати. Надявам се, че когато световните лидери се срещнат в Китай по-късно тази година, за да определят целите за следващото десетилетие, ще се съсредоточат върху ефективността на защитените зони, а не просто върху това колко площ е отделена за тях.“
