Месечният обзор за развитието на българската икономика вече е публикуван, съобщиха от Министерството на финансите. Представена е динамиката на основните макроикономически показатели, с данни публикувани до 16 януари 2023 г.
През ноември растежът на повечето краткосрочни индикатори се забави. Промишленото производство нарасна с 4,7%, движено от производството на метални изделия, напитки, части за автомобили, докато при производство на енергийни и хранителни продукти бе отчетен спад. Растежът на оборота в промишлеността се забави до 25%, като по-отчетливо забавяне имаше при оборота на външния пазар и конкретно при производството на основни метали.
Индексът на строителната продукция се повиши с 1,6%, движен от гражданското/инженерното строителство. При оборота в търговията на дребно бе отчетен растеж от 4,7%, което представлява ускорение спрямо октомври, и се дължеше на търговията с нехранителни продукти. През декември 2022 г. бизнес климатът и показателят за доверието на потребителите се повишиха. При индикаторът за бизнес климата нарастването бе с 2 пункта и той достигна най-високата си стойност за 2022 г. Подобриха се оценките за бъдещето бизнес състояние на предприятията в промишлеността и търговията на дребно. В същото време очакванията за търсенето на услуги бяха по-песимистични. Оценките на потребителите за финансовото им състояние се подобриха.
Пазар на труда Броят на регистрираните безработни към края на 2022 г. достигна 153944 души, което бе с 2,1% по-малко спрямо техния брой в края на предходната година. През последните три месеца на годината се прояви характерната сезонна динамика на показателя, наблюдавана през годините преди 2020 г. /пандемията от COVID-19/. Трябва да се отбележи, че през декември се наблюдава много ниско ниво на обявените през месеца свободни работни места /извън програмите за заетост/. В края на календарната година обявяваните нови СРМ традиционно са малко и все още е твърде рано да се прецени, дали това е инцидентно явление или начало на тенденция, която да е изпреварващ сигнал за намаляло търсене на труд на първичния трудов пазар.
През декември 2022 г. месечната инфлация според ХИПЦ бе 0,8%. Цените на услугите се повишиха средно с 2,1% и имаха най-голям принос /0.58 пр.п./ за нарастване на общия индекс спрямо предходния месец. Поскъпването в групата се дължеше основно на сезонното повишение преди празниците в цените на пакетни почивки и настаняване с 10,1%, както и билетите за международни полети средно с 45,2%. При нехранителните стоки поскъпване имаше при тези с недълготраен характер с 2,2%, с принос най-вече от по високите цени на фармацевтичните продукти.
Храните и безалкохолните напитки поскъпнаха с по-бавен темп в сравнение с предходните месеци – средно с 0,8% спрямо ноември, като повишението в цените на основни хранителни продукти продължава. Поевтиняване през месеца бе отчетено при енергийните стоки, формирано най-вече от по-ниските цени на транспортните горива през месеца с 5,8%, докато природният газ за домакинствата поскъпна с 14,9% във връзка с утвърдената от КЕВР по-висока цена за декември 2022 г.
Средногодишната инфлация за 2022 г. според ХИПЦ възлезе на 13%. Годишният темп на инфлация към края на годината бе 14,3%, като остана без промяна от предходния месец. Цените на хранителните продукти и безалкохолните напитки регистрираха най-високо нарастване /26% на годишна база/ и съответно най-висок принос /5,92 пр.п./ спрямо декември 2021 г. Инфлацията при енергийните стоки бе водеща в началото на годината, но поради базов ефект и низходящата динамика при цените на съответните суровини се забави съществено през второто полугодие до 12,7% в края на 2022 г.
Базисната инфлация /от общия индекс са изключени енергийните стоки и непреработените храни/ продължи да нараства до 13,9% на годишна база. Това се дължеше на вторичните ефекти от поскъпването при енергията и храните, нарастването на разходите за труд и същественото повишение в цените на стоките от внос. Ускорение в поскъпването имаше както при услугите, така и при неенергийните нехранителни стоки, съответно до 12,1% и 10,2%.
