„На 14 февруари отворихме за кандидатстване и трета процедура по Плана за възстановяване и устойчивост – за ВЕИ и батерии за локално съхранение на енергия. В тази процедура обхватът на кандидатстващи е по-голям и включва микро-, малки, средни и големи предприятия“.
Това обяви пред „БНТ“ служебният министър на иновациите и растежа Александър Пулев.
„Бюджетът на процедурата е 200 млн. лв. Успяхме заедно с екипа на вицепремиера Пеканов да увеличим бюджета от първоначално заложените 20 млн. лв. на 200 млн. лв.“, добави той.
По думите му, след 15 март предстои предоговаряне на сегмента „Енергетика“ по Плана за възстановяване.
„Надяваме се, че ще успеем да увеличим бюджета на процедурата, тъй като интересът от страна на бизнеса е наистина огромен. По време на обиколката ни в страната видяхме, че процедурата се очаква с нетърпение“, посочи Пулев.
Безвъзмездна помощ за ВЕИ и батериите за локално съхранение на енергия може да бъде от 75 000 лв. до 1 млн. лв., в зависимост от големината на фирмата и проекта й, като финансирането от държавата е до 50%. Пулев обяви още, че стандартният двумесечен срок за кандидатстване е удължен на три месеца и апелира бизнеса да кандидатства активно.
По думите му, допълнителни средства за енергийни проекти, в т.ч. за ВЕИ впоследствие, могат да се потърсят и от новия механизъм RePowerEU, по който България ще има достъп до около 1 млрд. лв.
„Интересът към процедурите по Плана за възстановяване и устойчивост /ПВУ/ е огромен. За две отворени и вече приключили мерки по линия на Министерството на иновациите и растежа, имаме 10 200 подадени проектни предложения“, обобщи още министърът, като добави, че, при встъпването му в длъжност, той и екипът му са заварили една отворена процедура по ПВУ за „Технологична модернизация“ с едва 4 подадени проектни предложения, но след усилена информационна кампания и посещение лично на всички 28 области, след проведените срещи там с местната власт, представители на бизнеса, работодателски организации, нивото на интерес на компаниите към ПВУ се е увеличил значително, за да се стигне до 10 200 подадени проекта за няколко месеца.
„Междувременно отворихме и втора процедура за „ИКТ решения и киберсигурност“, каза още той.
Министър Пулев обяви, че в момента се сключват договорите за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ по първата процедура – „Технологична модернизация“ с 953 класирани фирми, а първите авансови плащания могат да тръгнат към фирмите още в началото на март. Бюджетът е общо 260 млн. лв. През март се очаква да бъдат обявени класираните за финансиране фирми и по втората процедура – за „ИКТ решения и киберсигурност“.
По отношение на останалите средства за бизнеса у нас, Пулев обяви, че служебният кабинет е осигурил одобряването от ЕК на всички възможни 10 европрограми за 20 млрд. лв.
„При старта на работата на служебния кабинет ситуацията беше плачевна – заварихме нула одобрени програми с нула лева финансов ресурс. По линия на МИР беше същото. Към този момент в МИР обаче имаме одобрени и двете ни европрограми – Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027 /ПКИП/ и Програма за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация 2021-2027 /ПНИИДИТ/ за общ ресурс от 5 млрд. лв.“, каза Пулев.
„Ние осигурихме базовият ресурс и вече активно отваряме мерки и по трите направления – ПВУ, ПКИП и ПНИИДИТ. Само за следващите няколко месеца сме приготвили финансова инжекция за бизнеса за 1.2 млрд. лв. Говорим за много процедури – внедряване на иновации, кръгова икономика, дигитални хъбове, индустриални зони, процедура дори за семейни фирми и занаятчии. Стараем се да покрием всички в сектора“, заяви още министърът.
Той припомни, че служебният кабинет е внесъл 18 проектозакона, а депутатите са приели едва три-четири от тях, свързани с реформите по ПВУ.
Пулев обяви, че Българската агенция за инвестиции работи много активно, като сериозен интерес към България има от различни азиатски страни, от Турция и Близкия Изток.
„Преди няколко седмици организирахме форум в Истанбул, на който имаше над 200 участници“, каза Пулев и допълни, че чуждестранните инвеститори, въпреки нестабилната политическа обстановка и кризите, имат интерес към България като инвестиционна дестинация и виждат устойчивост в лицето на президентската администрация и кабинета, което и заявяват при срещите.
