„Успяхме да договорим нещо изключително важно за предприемаческата екосистема в страната – 360 млн. лева за българския бизнес под формата на дялови финансови инструменти. Работим за предприемачите, за малкия и среден бизнес в страната.“
Това заяви министърът на иновациите и растежа Александър Пулев пред депутатите в Комисията по икономическа политика и иновации в Народното събрание, където представи за обсъждане Законопроекта за ратифициране на Споразумение за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост между Република България и Европейския инвестиционен фонд /ЕИФ/. Фондът е част от Групата на Европейската инвестиционна банка /ЕИБ/ и на него ще бъде възложено изпълнението на финансовите инструменти от Националния план за възстановяване и устойчивост /НПВУ/. Споразумението има силата на международен договор и подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание.
Министър Пулев посочи, че в НПВУ има заложени финансови инструменти /дялови инвестиции/ по три приоритетни оси – иновации, растеж и климатичен неутралитет.
„Общият ресурс, който е заложен от Плана е 360 млн. лева /180 млн. евро/, като има изискване този ресурс да бъде канализиран към финансови посредници, съответно на следващ етап – към малки и средни предприятия с помощта на един от ключовите европейски партньори – Европейския инвестиционен фонд“, съобщи той по време на представяне на Споразумението.
„Ще се използват най-добрите практики на ЕИФ и вътрешни процедури за подбор. Очаквам тяхното присъствие да донесе спокойствие и да допринесе за чисти и прозрачни процеси“, обяви министърът на иновациите и растежа. Пулев изтъкна още, че служебният кабинет си е свършил работата на много бързи обороти. Подписах Споразумението на 5 декември, което изпълнява и едно ключово оперативно изискване по второто плащане от Плана за възстановяване“, подчерта той. По думите му, този тип дялови инструменти става все по-важен и 360 млн. лева ще бъдат доста сериозна финансова инжекция за предприемаческата екосистема в България.
„Ще подкрепим предприемачите в условията на криза. Основните сектори, които ще бъдат финансирани, са свързани с цифрова свързаност, оптична инфраструктура, ИКТ, технологична модернизация в производствата, по-ефективно използване на ресурсите и др. Това са приоритети и на ниво структурни фондове“, заяви пред депутатите Пулев. Той е категоричен, че има заложен силен механизъм на контрол.
„Не сме дали просто този ресурс на ЕИФ. Имаме заложени инвестиционни комитети, ще следим изкъсо за изпълнението на Стратегията на всички цели. Ще имаме контрол през целия този процес“, съобщи той.
По отношение на процеса по кандидатстване Калин Маринов, зам.-директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ /ГД ЕФК/ към МИР обясни, че след като Споразумението бъде ратифицирано, ЕИФ ще обяви на своята интернет страница процедурата, при която ще извърши подбора на посредниците.
„Тя е с очакван краен срок средата на юни 2026 година. Това означава, че финансовите посредници, които имат желание да бъдат фонд мениджъри, могат да кандидатстват с предложение и след като то бъде оценено от ЕИФ, той ще подбере най-добрите, с които ще проведе разговори за сключване на споразуменията, тъй като те са по договаряне – в тях няма фиксиран размер на средствата. Инвестиционните посредници могат да кандидатстват за различни суми, които да управляват“, каза Маринов.
„След това подбраните инвестиционни посредници ще бъдат представени на Инвестиционния комитет и той ще даде своята санкция дали ще се стигне до подписване на договор или не. След това всеки инвестиционен посредник ще има свободата да организира по свой начин подбора на предприятията, в които ще инвестира. Обикновено той не избира пасивния подход и да чака кандидатите сами да се обърнат към него, а става активната страна и търси контакт с фирмите с потенциал за инвестиране“, заяви Маринов.
По думите му, всеки инвестиционен посредник има ангажимент да инвестира и частен ресурс във фирмите, които ще подпомага. Така, освен интереса, който защитават от страна на публичните финанси, защитават и своя собствен интерес, частните инвестиции, които правят от своя капитал.
Маринов съобщи още, че след сключване на Споразумението се избират финансовите посредници, които представляват инвестиционни фондове, инвестиращи в българските предприятия. Всяко предприятие което попада във фокуса на иновации, растеж, конкурентоспособност и износ могат да бъдат подкрепени с тези финансови инструменти, посочи Маринов. Той добави, че има предвиден ресурс от инструменти за климатичен неутралитет, където предвидените проекти са предимно инфраструктурни.
В тях могат да участват Общини и неправителствени организации, свързани с изграждане на инсталации за възобновяеми енергийни източници, дигитализация, цифровизация и като цяло за подобряване на начина на живот на гражданите.
С 14 гласа “за” и 2 гласа “против” Комисията по икономическа политика и иновации в парламента одобри на първо четене законопроекта.
