Крепостта „Русокастро“ е била намерена едва преди около 10-ина години и все още не е проучена изцяло. Със сигурност се знае, че допреди 600 години е била най-могъщият страж на границата ни с Византия. На това място Средновековна България е удържала последната си военна победа преди да падне под турска власт. Името на древната крепост идва от червените скали, от които е изградена, посочват от „Зелена Странджа“, които организират похода – крепост „Русокастро“ и пещера Русина дупка за Гергьовден.
От сдружението цитират историци във Facebook публикация, според които военачалникът, избрал мястото за крепостта, е бил блестящ стратег. „Русокастро“ е издигната върху непристъпен хълм, от който може да се контролира цялата околност до хоризонта. Откъдето и да се зададе войска, тя нямало как да остане незабелязана. Затова и крепостта е имала славата на непревзимаема.
Дебелината на оцелелите крепостни стени е между 2 и 2,5 метра. Те са опасвали около 15 дка площ. От огромната порта с две врати е оцеляла само лявата половина и според експертите тя няма друг аналог у нас.
На 18 юли 1332 г. „Русокастро“ става сцена на грандиозна битка, завършила с разгромяваща победа на българския цар Иван Александър над византийската армия, предвождана от император Андроник. Вражеските войски са разбити, но само един век по-късно идва и краят на славата на „Русокастро“. Непревземаемата крепост е разрушена до основи при османските походи през 1443 г., информират още от „Зелена Странджа“.
В крепостта се е намирал манастирът „Св. Георги“, чието създаване се отнася към V–VІ век. Върху останките му през 2007 г. е възстановена манастирската църква „Св. Георги Победоносец“. По пътека, започваща от църквата, може да се стигне до светилището „Русина дупка“ /“Русин камък“/, разположено в малка карстова пещера. То е създадено от траките през второто хилядолетие преди Христа и е посветено на Богинята майка.
Народното предание свързва историята на Русина дупка с легендата за хубавата мома Руса, която е била отвлечена от змей, живеещ в пещерата. След време овчар намерил отрязаната ѝ плитка на скала близо до пещерата. Това било знак, че Руса е станала жена на змея, като е спазила традицията да си отреже косата след женитбата.
Днес на входа на пещерата има едва забележим извор. От него на капки се процежда вода. Местните казват, че това са сълзите на мома Руса, която и до ден днешен плаче. Казват, че водата притежава лечебна сила.
Разходка за Гергьовден: Средновековна крепост край Бургас предлага невероятно приключение
