Трудно е моментално да навлезеш в Пустотата, особено за тези, които нямат солидна медитативна практика. Когато човек е обзет от някакви натрапчиви мисли или ако е натрупал някакви емоции, те отново и отново упорито се появяват в ума му.
Щом дълго време си пребивавал в едни мисли и щом са те атакували силни емоции – раздразнение, нервност, страх, стрес, напрежение или чувство за непълноценност, то те по силата на навика, който сте си създали, задействат ума ви и вие без причина изпадате в тях.
В момента не е необходимо да има някаква причина за възникването им, това се е случило някога в миналото ви и сега така създадения стереотип се задейства. Започвайки да медитирате, като наблюдавате ума и емоционалното си състояние, без да се въвличате в тях, вие малко по малко поставяте началото на унищожаването на безпокойството, страха, депресивните мисли, т.е. на така създадените второсигнални рефлекси. Само, че не искайте това да стане като с магическа пръчка.
Необходимо е да упорствате, да наблюдавате тези паразитни, потискащи мисли и чувства, без да участвате и без да се отъждествявате с тях. Ако дори само половин час медитирате, вие ще забележите, че тези негодни мисли и усещания са намалели, а ако упорствате още малко ще навлезете в Пустия ум – в т.нар. в Дзен Пустота.
В Пустотата няма мисли, защото това е Вашата Изначална Същност и ако мислите, усещате, чувствате и правите всичко чрез нея ще установите, че мислите ви са някак цялостни и идващи отвътре. Усещанията ви ще са балансирани, хармонични и стабилни – няма да изпадате в истерии и няма да се тресете от неуравновесени емоции и чувства. Действията ви ще са разчетени и спокойни.
Обаче, не бързайте час по-скоро да навлезете в Пустотата и в Безкрайния Океан на Спокойствието.
За да се случи това ще трябва да се заредите с търпение, да не бързате и да не препирате.
Отделно, ако един ден сте постигнали това, то това не означава, че вече край с навика. Навикът е упорито нещо и вие би следвало упорито да практикувате медитативните си техники, за да можете да го разрушите докрай. Това не става за ден или два, а изисква по-дълга практика и по-сериозно отношение към очистването и фиксирането на ума ви в Центъра. Но пък с всеки изминал ден ще ставате все по-уверени и с все по-стабилна и издръжлива психика. Заредете се с търпение, защото вие сте създавали този патологичен начин на мислене – този навик, много дълги години и сега пак ще ви е необходимо време за да го изкорените.
Ако в началото се будите от сън от тези потискащи състояние, няма нищо страшно.
Вместо да се въртите цяла нощ в леглото и се опитвате насила да заспите, просто станете, заемете позата си за медитация и започнете медитацията си – да наблюдавате ума си, но без да участвате и без да се захващате с мислите, които ще спохождат съзнанието ви. Няма да окачествявате мислите и да ги оценявате. Няма да ги гоните и да искате да се освободите от тях, нито ще се опитвате да се успокоявате. Щом не се въвличате спокойствието ще дойде само, защото то е вашето естествено състояние. Отначало ще ви е малко трудно, но съберете волята си и продължете. След 10-15 мннути ще ви стане по-лесно и практиката ще ви се получава по-добре. Когато умът ви се успокои, сънят сам ще дойде при вас, без да вземате сънотворни и успокоителни. Ще заспите по най-естествения и непринуден начин и така на другия ден ще сте бодри и работоспособни!
Духовната връзка или контактът със Себе си ще внесе във вас душевен мир и ще ви направи несмутими и хладнокръвни, а от друга страна ще изостри сензитивността ви и вие ще можете да усещате и да улавяте неща, вълни от информация, които до преди това не сте можели. Само не бързайте, всяко нещо с времето си.
Щом имате връзката със Себе си и следвате Вътрешната си Природа, то вие всъщност следвате интуицията си – знанието идващо от Безграничният Разум проникващ Вселените. Какво по-добро може да има от това да вървиш в Пътя на Себето?!
Знаете, обичайно човек има едни възможности, дадености за здраве, живот и успехи в работата си. Но не бива да забравяме, че за Безграничния Разум няма невъзможни неща и дори да си мислим, че няма изход от една ситуация и че няма как да се излекуваме или да продължим живота си, то за Него нищо не е непосилно и нищо не е проблем. Той може да промени нещата според както желае и никой не е в състояние да промени или да осуети Неговите решения.
Следвайки Вътрешната си Природа ние се завръщаме в Истинския си дом.
Както казва Дзен монаха Иккю в едно свое стихотворение:
„Моят истински дом няма колони
нямa покрив дори
така дъжд не може да го намокри
и вятър не може да го събори…”
