Признаците за разрастваща се милитаризация стават все по-явни, пише „Politico“. В този малък естонски град, разположен на 23 мили от границата на Европейския съюз с Русия, по калдъръма на главната улица се движат камиони, боядисани в зелено. В същото време в един бар близо до централния площад американски военнослужещи, които са в почивен ден, гледат баскетбол и футбол на два телевизионни екрана. От другата страна, на брега на местно езеро се изсича част от гората с цел разширяване на военния полигон.
„Когато полигонът работи, няма как жителите да не разберат за това. Шумът е толкова силен, че дори прозорците се тресат,“, споделя Кратмар Муурсеп, сервитьор, работещ на касата в централното кафене „Мантелахи“.
Когато високопоставени лица в Брюксел и други европейски столици говорят с тревога за риска от ескалация на конфликта с Русия, те често имат предвид именно тази част на континента. За хората, които живеят тук, тънкостите на политиката на ЕС и възможността за дипломация с Русия изглеждат като далечни теми. Вместо това тези хора са обезпокоени от постоянните ежедневни напомняния за агресията на Русия и от вечната атмосфера на страх и напрежение, които витаят във въздуха.
„Казват, че трябва да имаме гориво в колите си през цялото време, в случай че се наложи да избягаме спешно. Аз обаче имам баби и дядовци тук, както и приятели, всичко ми е тук. Как мога просто да си тръгна?“, казва 33-годишна жителка на град Въру (Естония), която помоли да не бъде назовавана по име, защото се страхува да не привлече вниманието към семейството си.
Нова „желязна завеса“
Естония, страна членка на НАТО, подкрепя Украйна в съпротивата ѝ срещу общата им съседка Русия след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през 2022 г. Оттогава насам приоритет на НАТО е защитата на източните части на Европа.
Понастоящем от северния край на Норвегия до брега на Черно море, през Финландия, Прибалтика и Полша, се спуска нова „желязна завеса“ под формата на бодлива тел и огради. За разлика от югоизточния участък на тези гранични територии през Украйна, този участък от територията все повече се превръща в зона на т.нар. „сива зона на конфликта“. Агресията под формата на кибератаки, отвличания и други заплашителни действия от страна на Русия се засилва вече повече от десетилетие насам. И докато сега това е основната тема, която занимава съзнанието на повечето местни жители, структурата и политиката на ЕС остават на заден план в техните мисли. Малцина от тях са наясно, че съвсем скоро предстои да се проведат избори в ЕС. Тези хора оценяват високо усилията на Европа за ограничаване на агресията на Русия, но признават, че желанието им да обсъждат бюрократичните усилия на блока в подкрепа на Украйна е много по-слабо.
След разпадането на Съветския съюз постепенно се е развил оживен обмен на стоки и услуги между гражданите на Русия и регионите на Естония, като през граничния пункт „Лухамаа“ преминава постоянен поток от пътници и в двете посоки. Градове като Въру и Алуксне дължат част от ранното си развитие на удобното си местоположение на пътните и железопътните търговски маршрути, свързващи ги с имперската столица на Русия Санкт Петербург. Появата на агресия в гореспоменатата сива зона, регистрирана през последното десетилетие обаче, предизвиква негативно усещане в европейските съседи на Русия. През 2014 г. естонски служител по сигурността е бил заловен от руски агенти в гората край Въру , а по-късно е бил разменен за осъден руски шпионин. Руските и беларуските власти от години наред изпращат нелегални мигранти през финландските, балтийските и полските гранични пунктове в опит да породят хаос там. Кабели и тръбопроводи под Балтийско море бяха повредени при поредица от мистериозни инциденти, а през април търговските полети до източното естонско летище „Тарту“ бяха отменени, след като GPS сигналите бяха нарушени, както се твърди, от руски системи.
Днес, някога оживената гранична зона е страшно тиха, а главната магистрала към Русия е почти напълно празна, отчасти заради търговските санкции на Запада срещу Кремъл и отчасти заради ограниченията, наложени на руските туристи, които искаха да влязат масово в Естония, Латвия, Литва и Полша в края на 2022 г. В сравнение с насилието в Украйна инцидентите в сивата зона очевидно са малки по мащаб и въздействие, но местните власти ги приемат все по-сериозно, тъй като се опасяват, че те са предвестник на бъдеща ескалация и в отговор на това вече подсилват защитата на границите си. Що се отнася до повечето жители, те са съсредоточени главно върху собствената си безопасност и бъдеще.
Защо не трябва да се пренебрегва умората при болните с множествена склероза?
