Президентът Владимир Путин обяви, че Западът е отприщил „истинска война“ срещу Русия, с което повтори познат рефрен покрай по-малкото тържества по случай Деня на победата тази година, което може да отразява жертвите, които конфликтът в Украйна нанася на неговите сили, предава „Асошиейтед прес“.
Забележките на Путин дойдоха само часове, след като Москва изстреля последния си залп от крилати ракети по цели в Украйна, където Русия нахлу преди повече от 14 месеца. Украинските власти съобщиха, че противовъздушната отбрана е унищожила 23 от 25 изстреляни ракети.
Руският лидер многократно се е опитвал да опише нахлуването си в Украйна като необходимо за защита срещу западна заплаха. Киев и западните му съюзници казват, че не представляват такава заплаха и че войната има за цел да възпре западното влияние в страна, която Русия смята за част от своята сфера на влияние. На годишните възпоменателни церемонии в чест на поражението на нацистка Германия във Втората световна война руският лидер подчерта:
„Днес цивилизацията отново е в решаваща повратна точка. Истинска война се отприщи срещу нашата родина.“
Путин често е използвал патриотична реторика, която се връща към по-ранната част на войната в опит да обедини гражданите и силите си – а 9 май е една от най-важните дати в руския политически календар. Тазгодишните тържества обаче бяха значително по-малко, поне отчасти поради опасения за сигурността след няколко атаки с дронове в Русия.
Обикновено датата се чества с голямо шествие на войници и военна техника, но парадът на Червения площад в Москва във вторник беше по-кратък от обикновено и имаше по-малко участници. Участваха около 8000 войници – най-ниският брой от 2008 г. Дори парадът през 2020 г., годината на пандемията от COVID-19, включваше около 13 000 войници, а миналата година участваха 11 000 войници. Нямаше прелитане на военни самолети и събитието продължи по-кратко от обичайното време.
Традиционните шествия на Безсмъртния полк, при които тълпи излизат по улиците с портрети на роднини, загинали или служили във Втората световна война – стълб на празника – бяха отменени в много градове. Някои спекулираха, че властите се опасяват, че руснаците може да донесат портрети на роднини, загинали в Украйна, илюстрирайки мащаба на загубите на Кремъл в проточилия се конфликт.
Руските медии преброиха 24 града, които също премахнаха военните паради – друга основна част от честванията – за първи път от години. Регионалните служители обвиниха някои заплахи за сигурността или неясно споменаха „текущата ситуация“ за ограниченията и отмяната на събития. Не стана ясно дали решенията им са взети в координация с Кремъл.
Миналата седмица Русия заяви, че е осуетила атака на украински дронове срещу Кремъл, която нарече неуспешен опит за убийство на Путин. Украинският президент Володимир Зеленски отрече да е замесен.
Нямаше независима проверка на предполагаемата атака, която според руските власти е извършена през нощта, но не представи доказателства в подкрепа на това.
На трибуна на Червения площад Путин похвали войниците, участващи във войната в Украйна, и призова руснаците да бъдат заедно. Той изтъкна:
„Нашите героични предци доказаха, че няма нищо по-силно, по-могъщо и по-надеждно от нашето единство. Няма нищо на света по-силно от нашата любов към родината.“
Списъкът с гости също беше оскъден на фона на широката дипломатическа изолация на Путин заради войната. Първоначално се очакваше само един чуждестранен лидер да присъства на тазгодишния парад – президентът на Киргизстан Садир Жапаров. Това беше с един чуждестранен гост повече от миналата година, когато не отидоха лидери.
В последния момент в понеделник официални лица обявиха, че лидерите на Армения, Беларус, Казахстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан също ще се отправят към Москва.
Междувременно украинските военновъздушни сили съобщиха в публикация в Telegram, че осем крилати ракети „Калибър“ са били изстреляни от носители в Черно море на изток и 17 от стратегически самолети. Ракетите са пристигнали часове преди председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, ръководителят на изпълнителната власт на Европейския съюз, да пристигне в Киев.
Украйна желае да се присъедини към ЕС, но членството има много изисквания и все още е далече. Украйна също се надява да се присъедини към НАТО, след като се приближи до западния военен съюз по време на войната. В последната помощ от член на НАТО се очаква САЩ да обявят във вторник, че ще предоставят още 1,2 милиарда долара дългосрочна военна помощ на Украйна за допълнително укрепване на нейната въздушна отбрана.
