Руският президент Владимир Путин заяви, че страната му има „всички права“ да „реагира остро на неприятелски стъпки“, докато САЩ и НАТО продължават да оказват натиск върху Москва заради агресията на страната към Украйна, предава „CNN“.
САЩ и техните съюзници предупредиха Русия за последствията от по-нататъшни военни действия на фона на продължаващото ѝ натрупване на военни сили близо до границата с Украйна – ход, който американското разузнаване оцени като подготовка за пълномащабна инвазия в началото на 2022 г. В свое изявление във вторник генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че докато алиансът е готов да участва в „смислен диалог“ с Русия, той ще продължи да подкрепя Украйна „политически и практически“.
Междувременно помощник-държавният секретар на САЩ за Европа Карън Донфрид, висшият дипломат на администрацията на Байдън за Европа, каза, че САЩ и Европа са готови да действат незабавно, ако Русия увеличи агресията към Украйна през следващите дни, Донфрид подчерта, че няма да навлиза в спецификата на обсъжданите варианти, но каза, че няма вариант за санкции, който не е на масата. Като посочи изявленията на Г-7, НАТО и Европейския съвет през последните седмици, Донфрид каза:
„Мисля, че това е много ясен сигнал, че сме готови да действаме по драматичен начин, ако Русия все пак предприеме по-нататъшна военна агресия срещу Украйна.“
„Без ултиматум“
Путин поиска гаранции за сигурност от САЩ и НАТО, включително обвързващо обещание, че НАТО няма да се разширява по-нататък на изток и няма да позволи на Украйна да се присъедини към военния съюз, според проектопредложение, публикувано в петък от руското външно министерство. Той обвини настоящото напрежение в Европа за разширяването на НАТО след падането на Съветския съюз и каза, че Русия е била принудена да отговори. Путин също обсъди ситуацията с германския канцлер Олаф Шолц във вторник, се казва в изявление на Кремъл. Според информация, публикувана от Кремъл, Путин е повторил исканията си към Шолц. В изявлението се казва:
„Владимир Путин информира Олаф Шолц за руските предложения за дългосрочни, правно обвързващи гаранции за сигурност, изключващи всяко по-нататъшно напредване на НАТО на изток, както и разполагането на офанзивни оръжейни системи в страни, съседни на Русия.“
По-рано във вторник Путин каза, че исканията му към НАТО не представляват „ултиматум“.
„Това ултиматум ли е или не? Разбира се, че не?“, попита той пред служителите по сигурността по време на среща в руското министерство на отбраната, и добави:
„Надяваме се на конструктивни и смислени преговори с видим краен резултат в рамките на определен срок, който да гарантира еднаква сигурност за всички.“
Путин каза, че Русия търси „равна и неделима сигурност в цялото евразийско пространство“, но предположи, че дори на „дългосрочни, правно обвързващи гаранции“ не може да се вярва, „защото Съединените щати лесно се оттеглят от всички международни договори, които по една причина или други стават безинтересни за тях“.
Позовавайки се на руски дипломат, руската държавна агенция РИА Новости съобщи във вторник, че Москва и Вашингтон са започнали контакт относно гаранциите за сигурност, които Путин търси.
В момента във Виена се водят военни разговори и преговори за сигурност между американската и руската делегация и има „възможност“ и двете страни да постигнат разбирателство, съобщи РИА Новости, цитирайки ръководителя на руската делегация във Виена Константин Гаврилов.
Президентът на САЩ Байдън обаче постоянно сигнализира, че САЩ няма да направят никакви отстъпки нито за бъдещето на НАТО, нито за Украйна. По подобен начин Столтенберг предупреди Русия във вторник, че „епохата на сферите на влияние е свършила“ и подчерта, че Украйна остава партньор на НАТО. Той обясни:
„Диалогът с Русия трябва да се основава на основните принципи на европейската сигурност и да отговори на опасенията на НАТО относно действията на Русия и трябва да се провежда в консултации с европейските партньори на НАТО, включително с Украйна.“
