Желанието нещо да е вярно не го прави такова, пише „Politico“. И все пак през последните две години имахме множество прогнози, според които дните на руския президент Владимир Путин са преброени, че руснаците ще се обърнат срещу него или че той ще бъде свален с преврат в Кремъл от олигарси и руския елит, които сега са обект на западни санкции и са гневни заради замразените си активи в чужбина.
Дори Михаил Касянов, министър-председател на Путин от 2000 до 2004 г., уверено прогнозира, че хватката на президента върху властта може да се изплъзне внезапно. Ето какво каза през 2022 г. Касянов, който сега е в изгнание:
„Вярвам, че след три или четири месеца ще настъпи решаваща промяна.“
Друг повтарящ се разказ е, че Путин е засегнат от смъртоносна болест.
„Той е болен от дълго време, сигурен съм, че има рак. Мисля, че той ще умре много скоро. Надявам се да е много скоро“, обяви в началото на миналата година Кирил Буданов, ръководител на украинската агенция за военно разузнаване.
И макар че проваленият бунт на бившия шеф на „Вагнер“ Евгений Пригожин миналото лято предизвика още по-обнадеждаващи прогнози, че със сигурност това ще бъде началото на разпадането на Путин, това не се оказа така. Сега, 9 месеца по-късно, Путин държи властта по-здраво от всякога и е на път да стане най-дълго управлявалият Русия след царете, изпреварвайки Йосиф Сталин. Имитацията на избори, на които той получи 87% от гласовете, само подчерта крещящия факт, че той напълно задушава и репресивно контролира страната си – въпреки малките флашмобове и предизвикателните мемоари в социалните мрежи, които твърдят обратното.
Олигарсите знаят, че не бива да се противопоставят на шефа. Достатъчно е да погледнат какво се е случило с тези, които са го направили – от Борис Березовски, който беше намерен мъртъв в дома си в Бъркшир, Англия, до Михаил Ходорковски, който изкара десетилетие в подземията на Путин. А всички знаем, че приятелството на Путин с Пригожин също не попречи на шефа на „Вагнер“ да бъде взривен на борда на частния му самолет.
„Бъдете смели. Един ден ще победим“, молеше предизвикателно Юлия Навални, вдовицата на починалия опозиционен лидер Алексей Навални, след като гласува в руското посолство в Берлин, изписвайки в бюлетината името на покойния си съпруг.
Но кога?
От години Путин упорито отказва да спомене името на Навални, най-яростния противник на Кремъл от повече от десетилетие, като го нарича „берлинският пациент“ или „този човек“. След това в речта си в неделя Путин изведнъж благоволи да използва името на противника си, като нарече смъртта на Навални в арктическа наказателна колония „тъжно събитие“. Руският президент дори не си направи труда да пролее крокодилски сълзи – назоваването му беше подигравка, демонстрация на сила.
А сега руската опозиция е без Навални, който беше овладял дигиталната ера, съчетавайки политическата активност с умни, забавни и привличащи вниманието видеоклипове в YouTube, които осмиват руския политически елит и го разобличават като корумпиран мошеник и крадец.
„Ако наистина искате да победите Путин, трябва да се превърнете в новатор, трябва да спрете да бъдете скучни“, посъветва Навална Европейския парламент миналия месец. Но сега иновативният Навални си е отишъл.
„Той беше гений, когато ставаше дума за умни инициативи – и имаше популистки, общ характер и наистина разбираше ерата на социалните медии“, отбелязва Ходорковски пред „Politico“.
Но дори умните мемета и каскади като вдъхновения от Навални предизборен протест „По пладне срещу Путин“ няма да подкопаят сериозно руския лидер – колкото и да са изтъквани и аплодирани в западните вестници. Те могат да повдигнат духа на дисидентите и да раздразнят Кремъл, но няма да доведат до падането на Путин или на създадената от него управленска система, която, ако се съди по последните проучвания на общественото мнение на независимата социологическа агенция „Левада“, се ползва с подкрепата на повечето руснаци, които в момента я одобряват с 86%. Вярването в обратното е просто пожелателно. Липсата на сериозен масов протест срещу Путин вътре в Русия – да не говорим за войната му срещу Украйна – говори много. И твърдата сила побеждава над меката сила.
За някои поуката е, че руснаците трябва да се вдигнат на оръжие. Мирната опозиция е „задънена улица“, казва Иля Пономарев, бивш руски депутат, превърнал се в дисидент. Пономарев сега живее в Киев и е говорител на базирания в Украйна доброволчески легион „Свобода на Русия“, за който се смята, че наброява около 2000 руски дисиденти и дезертьори, макар че според някои представители на руската опозиция броят им е много по-малък.
„Ако хората не докоснат оръжията, това няма да ни доведе до нищо. Хората винаги ще намират оправдания да не правят нищо, но ние трябва да се борим“, каза той пред „Politico“.
Пономарев изрази съжаление и за протеста „По пладне срещу Путин“, на който опозиционно настроените руснаци бяха призовани от Юлия Навални да развалят бюлетините си или да напишат името на покойния ѝ съпруг. Според Пономарев това само е стимулирало участието във фалшивите избори и е позволило на руските държавни медии да излъчват кадри на избиратели, които се редят на опашки пред избирателните секции, което е допринесло за фалшивото впечатление за легитимност. Той по-скоро призова Навални, както и други опозиционни фигури като Ходорковски и Гари Каспаров, „да установят сътрудничество в рамките на цялата опозиция и да решат какво да правят и какво да не правят – това ѝ казах“. Но тя не е отговорила на призива му. Пономарев допълва:
„Предполагам, че тя ще продължи по пътя на съпруга си и няма да си сътрудничи с други представители на опозицията. Когато хората не искат да си сътрудничат, мисля, че те не се интересуват от осигуряването на победа, а си издълбават отделни роли и поставят личните ползи пред ползите за всички.“
В същото време Ходорковски смята предложената от Пономарев стратегия за насилствен преврат за нереалистична и обречена на провал.
Колкото и да е насилствена или мирна, руската опозиция изглежда ненужна, независимо колко много се говори за нея от някои коментатори на Запад, които се надяват да повдигнат духа.
„Продемократичната опозиция в Русия беше до голяма степен изчерпана сила много преди февруари 2022 г.“, твърдят анализатори от Центъра за анализ на европейската политика в неотдавнашния си доклад „Сдържане на Русия, осигуряване на сигурност в Европа“. И макар че много от тези лица сега продължават борбата от чужбина и „играят важна роля в подпомагането на преноса на информация в и от Русия, в подкрепата на украинските и руските бежанци и в застъпничеството за политическите затворници, както и в организирането на до голяма степен безплодни актове на съпротива на място, има малко усещане, че някое от тези усилия може да доведе до промяна в състава или посоката на руския режим“, пишат те.
И така, какво означава всичко това за Украйна и Запада?
Това означава, че поражението на Русия в Украйна е единствената реалистична цел. Това не само ще даде на Украйна суверенното право да избере собствената си съдба, но и ще възпре Путин от по-нататъшна агресия – и може би ще спаси и Русия, тъй като е единственото нещо, което потенциално може да промени политическата динамика в страната. Но за да бъде постигната такава победа, Западът трябва да се препаше, да ускори предоставянето на оръжия и военна помощ и да помогне на Украйна да издържи на скорошните руски офанзиви, които вероятно ще бъдат насочени към Харков и Одеса, както и да се подготви за нов подем, за да се опита да изтласка Русия.
Желанията, че дните на Путин са преброени и че един мемоар ще го срине, трябва да бъдат отхвърлени. Време е да станем смъртоносно сериозни, казва пред „POLITICO“ Михайло Подоляк, политически съветник на украинския президент Володимир Зеленски. Той изтъква:
„Защото времето е в полза на Русия, а не на Украйна. Защото от руска страна те се адаптират за дълга война. Те са възстановили страната си изцяло с мисъл за война. Това е авторитарна страна, която е изцяло под контрола на вертикалата на властта. Първият приоритет е, че Русия трябва да бъде победена.“
От гледна точка на Путин:
„Ако Русия загуби, тя ще претърпи вътрешна трансформация. Ако спечели, тя ще доминира в Европа.“
