Путин оспорва международната заповед за арест с посещение в Монголия

Руският президент Владимир Путин посети Монголия във вторник без никакви признаци, че страната домакин ще се подчини на призивите да го арестува по международна заповед за предполагаеми военни престъпления, произтичащи от руската инвазия в Украйна, пише „Асошиейтед прес“.

Пътуването е първото посещение на Путин в страна членка на Международния наказателен съд, откакто той издаде заповедта преди около 18 месеца. Преди посещението му Украйна призова Монголия да предаде Путин на съда в Хага, а Европейският съюз изрази загриженост, че Монголия може да не изпълни заповедта. Говорител на Путин заяви миналата седмица, че Кремъл не е притеснен.

Заповедта поставя монголското правителство в трудно положение. След десетилетия на комунизъм и тесни връзки със Съветския съюз, през 90-те години то премина към демокрация и изгради отношения със Съединените щати, Япония и други нови партньори. То обаче остава икономически зависимо от двата си много по-големи и по-мощни съседа – Русия и Китай. Русия доставя на страната без излаз на море по-голямата част от горивата и значителна част от електроенергията.

Международният наказателен съд обвини Путин, че е отговорен за отвличането на деца от Украйна, където боевете продължават вече две години и половина. Съгласно учредителния договор на съда, Римския статут, страните членки са длъжни да задържат заподозрени, ако е издадена заповед за арест, но Монголия трябва да поддържа добри отношения с Русия, а съдът не разполага с механизъм за изпълнение на заповедите си.

Руският лидер беше посрещнат на централния площад в столицата Улан Батор от почетен караул, облечен в ярки червени и сини униформи, подобни на тези на личната гвардия на владетеля от 13 век Чингис хан, основател на Монголската империя.

Двамата с монголския президент Хурелсух Ухнаа се изкачиха по покритите с червен килим стъпала на правителствения дворец и се поклониха пред статуята на Чингис хан, преди да влязат в сградата за срещите си.

Малка група протестиращи, които се опитаха да разпънат украинското знаме преди церемонията по посрещането, бяха отведени от полицията.

Двете правителства подписаха споразумения за предпроектно проучване и проектиране на модернизация на електроцентрала в Улан Батор и за осигуряване на непрекъснати доставки на авиационно гориво за Монголия. Путин очерта и планове за развитие на железопътната система между двете страни. Той покани монголския президент да присъства на срещата на върха на страните от БРИКС – група, която включва, наред с други, Русия и Китай – в руския град Казан в края на октомври. Според руската държавна информационна агенция РИА Новости Хурелсух е приел.

В понеделник ЕС изрази загриженост, че заповедта на Международния наказателен съд може да не бъде изпълнена, и заяви, че е споделил загрижеността си с монголските власти.

„Монголия, както и всички останали държави, има право да развива международните си връзки в съответствие със собствените си интереси“, заяви говорителката на Европейската комисия Набила Масрали. Но тя добави:

„Монголия е страна по Римския статут на Международния наказателен съд от 2002 г., с произтичащите от това правни задължения.“

Повече от 50 руснаци извън страната са подписали отворено писмо, в което призовават правителството на Монголия „незабавно да задържи Владимир Путин при пристигането му“. Сред подписалите се е и Владимир Кара-Мурза, който беше освободен от руски затвор през август в най-голямата размяна на затворници между Изтока и Запада след Студената война.

Дмитрий Медведев, заместник-секретар на руския Съвет за сигурност, осъди заповедта срещу Путин като „незаконна“ в онлайн изявление във вторник, а тези, които ще се опитат да я изпълнят – като „луди“.

Путин, който е на първото си посещение в Монголия от пет години насам, ще се присъедини към церемония по отбелязване на 85-годишнината от съвместната съветска и монголска победа над японската армия, контролирала Манджурия в Североизточен Китай. Хиляди войници и от двете страни загиват през 1939 г. в месеци на боеве за местоположението на границата между Манджурия и Монголия.  

„Много се радвам на посещението на Путин в Монголия“, изтъква пенсионираният икономист Янсанджав, като посочва ролята на Русия срещу Япония. „Ако се замислим за … битката, руснаците са тези, които са помогнали за освобождаването на Монголия.“

През последните месеци Путин направи поредица от задгранични пътувания, за да се опита да противодейства на международната изолация, пред която е изправен заради инвазията в Украйна. През май той посети Китай, през юни направи пътуване до Северна Корея и Виетнам, а през юли отиде в Казхакистан за среща на Шанхайската организация за сътрудничество.

Но Кенет Рот, бивш дългогодишен директор на Human Rights Watch, определи пътуването на Путин до Монголия като „признак на слабост“, публикувайки в X, че руският лидер „може да се справи с пътуване само до страна с малко население от 3,4 милиона души, която живее в сянката на Русия“.

Миналата година Путин се присъедини към среща в Йоханесбург чрез видеовръзка, след като южноафриканското правителство лобира срещу неговото явяване на срещата на върха на БРИКС. Южна Африка, член на Международния наказателен съд, беше осъдена от активисти и основната си опозиционна партия през 2015 г., когато не арестува тогавашния президент на Судан Омар ал-Башир по време на посещение.

Енхегерел Седед, който учи в университет в Москва, заяви, че исторически погледнато, страните с приятелски отношения не арестуват държавни глави по време на официални посещения.

Тя подчерта:

„Нашата страна има задължения към международната общност. Но… Мисля, че и в този случай не би било подходящо да се извършва арест.“

Руски ракети атакуват Киев в първия ден на учебната година