В указ на президента Владимир Путин е записано руските банки да не работят във валути на неприятелски страни, замразили активите им в чужбина. Той засяга засягат обслужването на задължения по дългови книжа, както и плащането на лихви по депозити в руски банки, които са притежание на юридически и физически лица, предава „БНР“.
Това значи, че банките, чиито средства в чуждестранна валута са били замразени в чужбина, могат да спрат изпълнението на задълженията си към чуждестранни клиенти в тази валута. Указът е в сила, докато важат западните санкции срещу Москва, наложени заради нахлуването в Украйна.
Малко по-рано днес Посолството на Русия в България разпространи две части от коментар на Министерството на външните работи на страната на тема „антируски санкции“.
„Санкциите на ЕС са довели до това, че такива големи логистични групи, като Maersk или Hapag-Lloyd, вече не изпращат своите товари в Русия, а ги натрупват в европейски пристанища. Това причинява забавяния, несигурност, значителни финансови загуби и в крайна сметка, нанася допълнителни щети на глобалните вериги на доставки. Падане на жизнения стандарт се отразява върху потребителското търсене, първо на предмети с голяма трайност. През първата половина на 2022 г. продажби на нови автомобили във Великобритания са се намалили с 11,9%, в Германия, която е лидер на европейското автомобилно производство, – с 11%, във Франция – с 16,3%, в Италия – с 22,7%. Милиони британски семейства са принудени да съкратят потреблението на месо и риба поради покачването на цените на хранителни стоки. Според публикуваното на 17 юли изследване на Kantar продажби на пилешко в страната са се намалили с 9,7%, на телешко – с 13,7%, свинско – с 10,6%, агнешко – с 23,7%, риба – с 11,6%. В редица градове на Франция на жителите им раздават купони и сертификати за купуване на хранителните стоки. В случай, ако цените продължат да растат, разпределяне на хранителните картички обещават да повторят.“, пише в първия коментар, а във втория:
„Не по-малко обезпокоителна е ситуацията с безпрецедентния дефицит на суровини и компоненти. Всеки шести завод в Германия внася съставни части от Русия. Страната зависи от руския газ на 55%. Хипотетично спиране на доставки почти напълно ще спре и каляване на стоманата – суровина за десетки отрасли. Вторият по големина производител на стомана във ФРГ Salzgitter и баварският стоманодобивен завод Lech-Stahlwerke вече са били принудени да затворят временно производството си, когато цената на газ е постигнала рекордни значения. Застрашени са и авиационните компании: сериозно порасналите цени на гориво, необходимостта да заобикалят въздушното пространство на Русия, затворено за неприятелските държави (според направената през март оценка на Министерството на транспорта на Русия, превозвачите допълнително харчат за тези цели до 37,5 млн долл. седмично), и низкото запълване на полетите са довели до това, че авиокомпаниите търпят големи финансови щети (в частност, загубите на Finnair през първата половина на 2022 г. са съставили към 133 млн евро).“
Вчера беше публикуван и още един коментар по темата, който гласи: „Очевидно е, че инициатори на антируските санкции не са обмислили обратния им ефект, който става все по-осезаем за страните на Запада. Поскъпването на гориво и хранителни стоки е довело до ускоряване на инфлацията (в САЩ – до рекордните за 40 години 9,1%, в Европа – до 8,6%, във Великобритания – до 9,4%) и намаляване на конкурентоспособността на стоките им на международни пазари, което ще води до по-нататъшен ръст на държавните дългове и дефицит във външната търговия.
Фактическо „замразяване“ на голяма част от валутните и златните резерви на Русия е стимулирало много от страните да преоценят стратегията си в тази област. За първи квартал 2022 година глобалният обем на тези резерви се е намалил на 12,2% от световния БВП, което е минимум от 2018 г. насам. Активизираха се продажби на облигации на държавния дълг на САЩ. От 28 февруари до 31 май т.г. Китай е продал държавните облигации за сума от 74 млрд долл. или 7% от съвкупния им обем. Саудитска Арабия ги продава примерно за 2-3 млрд долл. месечно. Активно „се избавя“ от ценните книжа Бразилия – нейната позиция е на минимум от 2011 г. Към 20% от своя портфейл е утилизирала Индонезия. Турция фактически е довела до нула съответните вложения. Расте търсене на замяна за долар в оправяне на сметките с търговски партньори, включително и чрез промяна на валута на договорите.“
Твърденията на МВнР на Русия не могат да бъдат потвърдени по независим начин.
