Перспективата за още 6 години на власт за руския президент Владимир Путин вероятно няма да доведе до намаляване на ядреното напрежение със САЩ, тъй като изтича срокът на последния останал договор, който ограничава броя на бойните глави, които всяка от страните може да разположи, предаде “Reuters”.
Откакто предприе инвазията си в Украйна през 2022 г., руският лидер с гордост изтъква, че Русия разполага с най-модерните ядрени оръжия в света и твърди, че може да унищожи всеки агресор. В понеделник, 3 дни след като обяви, че ще се кандидатира за преизбиране през март, той оглави церемонията по вдигане на флага на 2 нови подводници, включително „Император Александър III“, която миналия месец беше включена в тестване на междуконтинентална балистична ракета „Булава“, способна да пренася ядрено оръжие. Макар да отрича, че Москва парадира със своите ядрени оръжия, и да се противопоставя на призивите за приемане на по-агресивна доктрина за тяхното възможно използване, той постави ядрените сили на страната в повишена готовност и обяви разполагането на тактически ядрени ракети в Беларус, своя съсед и съюзник. Миналия месец Путин подписа закон, отменящ ратификацията от страна на Русия на глобалния договор, който забранява ядрените опити. Въпреки този ход, Москва твърди, че няма намерение да извършва тестове с ядрени оръжия, ако САЩ не го направят.
Някои анализатори в областта на сигурността твърдят, че напоследък ядрените оръжия са придобили по-голямо значение в мисленето и реториката на Путин, тъй като конвенционалните сили на страната изпитват трудности във войната с Украйна, а западните държави се оттеглиха от използването на руска енергия, отслабвайки способността на президента да оказва натиск чрез прекъсване на доставките на нефт и природен газ. Според анализаторите лидерът на Кремъл няма интерес да разговаря с Вашингтон за намаляване на ядрения риск, тъй като Москва смята, че именно страхът, че може да прибегне до ядрено оръжие, възпира САЩ и техните съюзници да се включат пряко във войната на страната на Украйна.
Тиктакащ часовник
Когато през май следващата година започне очакваният нов мандат на Путин, ще остават по-малко от две години до изтичането (на 4 февруари 2026 г.) на договора, известен под името „Нов СТАРТ“, който ограничава Русия и САЩ да разполагат с до 1550 стратегически ядрени бойни глави и бомби. Споразумението, което първоначално трябваше да изтече през 2021 г., беше удължено спешно с пет години след встъпването в длъжност на президента на САЩ Джо Байдън. Към днешна дата обаче, перспективите за ново удължаване или дори по-амбициозен пакт, който да го замени, изглеждат трудни за реализиране по много причини. Засиленият интерес към ядрени оръжия от страна на Китай е усложняващ фактор, а освен това не е ясно кой ще управлява в Белия дом през 2026 г.
Тази година Путин преустанови участието на Русия в „Нов СТАРТ“, а заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков заяви миналия месец, че Москва няма да възобнови диалога по този въпрос, ако САЩ не се откажат от това, което той нарича „фундаментално враждебен курс“ към Русия – препратка към американската подкрепа за Украйна, която според Байдън е непоклатима. Путин често говори за потенциала на новите руски оръжейни системи, като междуконтиненталната балистична ракета „Сармат“ и крилатата ракета „Буревестник“, а Рябков твърди, че Вашингтон греши, ако смята, че може да спечели съревнованието във въоръжаването с Русия, каквато проведе президентът на САЩ Роналд Рейгън през 80-те години на миналия век. Подобно съревнование несъмнено би довело до напрежение, особено спрямо Русия.
