Руският президент Владимир Путин пристигна във виетнамската столица Ханой като втората спирка от източноазиатската си обиколка. Посещението, което идва след това в Северна Корея, се тълкува като демонстрация на дипломатическата подкрепа, на която Русия все още се радва в този регион, пише „BBC“.
Съединените щати разкритикуваха пътуването и обявиха, че то дава платформа на държавния глава да популяризира своята агресивна война в Украйна. Виетнам все още цени историческите връзки, които има с Русия, дори когато работи за подобряване на отношенията си с Европа и САЩ.
Надвиснала над малък парк в „Ба Дин“, политическия квартал на Ханой, петметрова статуя на Ленин изобразява руския политик в героична поза. На рождения му ден всяка година делегация от висши виетнамски служители тържествено полага цветя и прекланя глави пред статуята, подарък от Русия, когато все още беше Съветски съюз.
Връзките на Виетнам с Русия са близки и датират от много десетилетия, до жизненоважната военна, икономическа и дипломатическа подкрепа, оказана от Съветския съюз на новата комунистическа държава в Северен Виетнам през 50-те години на миналия век.
Виетнам описва връзката им като „изпълнена с лоялност и благодарност“. След като Виетнам нахлу в Камбоджа през 1978 г., за да прекрати убийствения режим на червените кхмери, страната беше изолирана и санкционирана от Китай и Запада и силно зависи от съветската помощ. Много по-възрастни виетнамци, включително влиятелният генерален секретар на комунистическата партия Нгуен Фу Тронг, са учили в Русия и са научили езика.
Днес икономиката на Виетнам е трансформирана чрез интегрирането й в световните пазари. Русия изостана много зад Китай, Азия, САЩ и Европа като търговски партньор. Но Виетнам все още използва предимно руско военно оборудване и разчита на партньорства с руски петролни компании за проучване на нефт в Южнокитайско море.
Нахлуването в Украйна постави Виетнам пред дипломатическо предизвикателство, но досега страната успява да се справи с него. Тя избра да се въздържи при различните резолюции на ООН, осъждащи действията на Русия, но въпреки това поддържа добри отношения с Украйна и дори изпрати известна помощ на Киев. Те също споделят наследство от съветската епоха, като хиляди виетнамци са работили и учили в Украйна.
Всичко това е в съответствие с дългогодишните принципи на външната политика на Виетнам да бъдеш приятел с всички, но да избягваш всички официални съюзи – това, което ръководството на комунистическата партия сега нарича „бамбукова дипломация“, огъвайки се от удрящите ветрове на съперничеството между великите сили, без да бъде принудено да поема страни.
Ето защо Виетнам с такава готовност подобри отношенията си със САЩ – страна, срещу която нейните по-стари лидери водиха дълга и разрушителна война, в интерес на търсенето на доходоносни пазари за виетнамския износ и балансирането на близките си връзки с гигантския съсед Китай.
САЩ възразиха срещу официалното посещение на президента Путин във Виетнам с мотива, че то подкопава международните усилия за изолирането му. Освен специалните исторически връзки с Русия, обществените настроения във Виетнам относно войната в Украйна са по-амбивалентни, отколкото в Европа.
Има известно възхищение към Путин като силен човек, който се противопоставя на Запада, и скептицизъм, подхранван отчасти от коментари в социалните медии, към твърденията на САЩ и Европа, че спазват международното право.
Това важи и за други азиатски страни, където войната в Украйна се разглежда като далечна криза. В Тайланд, например, исторически военен съюзник на САЩ, който беше на противоположната страна на Русия по време на Студената война, общественото мнение е също толкова разделено, колкото и във Виетнам. Тайландците също ценят още по-старите връзки между своята монархия и предреволюционните царе на Русия, а тайландското правителство поддържа тесни връзки с Русия днес, оценявайки приноса на милиони руснаци към нейната туристическа индустрия.
Колко дълго Виетнам поддържа своето приятелство с Владимир Путин не е толкова ясно. Тя вече търси алтернативни източници на военно оборудване, но прекратяването на сегашната й зависимост от Русия ще отнеме години.
Поредица от оставки на високо ниво в комунистическата партия наскоро предполагат интензивно вътрешно съперничество за следващото поколение лидери и потенциално, за това в каква посока ще поеме страната. Но все още не се говори за изоставяне на амбицията да сме приятели на всички и врагове на никого.
