Посолството на Руската федерация в България разпространи отказ от обръщение на президента Владимир Путин, направено вчера. Публикуваме го без редакторска намеса:
„Владимир Путин: Уважаеми граждани на Русия! Скъпи приятели!
Днес отново смятам за необходимо да се върна към трагичните събития, ставащи в Донбас, и ключовите въпроси за осигуряване на сигурността на самата Русия.
Да започна от това, за каквото говорих в обръщението си от 21 февруари т.г. Става дума за това, което предизвиква особена загриженост и притеснения при нас, за онези фундаментални заплахи, които година след година грубо и безцеремонно създават безотговорните политици от Запада спрямо нашата страна. Имам предвид разширяването на НАТО на изток, приближаването на военната му инфраструктура към руските граници.
Добре знаем за това, че в продължение на последните 30 години ние с настойчивост и търпение се опитвахме да се споразумеем с водещите страни-членки на НАТО за принципите на равно разпределена и неделима сигурност в Европа. В отговор на нашите предложения постоянно получавахме или цинични измами и лъжи, или опити за натиск и шантаж, а Северноатлантическият алианс в същото време, въпреки всички наши протести и загрижености, устойчиво се разширява. Военната машина се движи и, да повторя, се приближава плътно до нашите граници.
Защо всичко това е така? Откъде е този арогантен начин да говорят от позицията на собствената изключителност, непогрешимост и всепозволеност? Откъде е откровено пренебрегване на нашите интереси и абсолютно законни изисквания?
Отговорът е ясен, всички видим и разбираме. Съветският съюз в края на 1980-те години на миналия век отслабна, а след това изобщо се разпада. Целият ход на случилите се тогава събития е добър урок за нас и днес, той убедително ни показа, че парализата на властта и волята е първа стъпка към пълна деградация и забрава. За един момент сме загубили увереността в силите си, и това е – балансът на силите в света се оказа нарушен.
Това доведе до ситуацията, в която предишните договори и споразумения вече фактически не действат. Никакви доводи или молби не помагат. Всичко, което не задоволява хегемона, власт имащите, се нарича архаично, остаряло, ненужно. И наопаки: всичко, което им се струва изгодно, се представя като абсолютна истина и се прокарва на всяка цена, нахално и със всички възможни средства. Несъгласните просто ги чупят.
Това, за което говоря сега, се отнася не само за Русия и не само ние сме загрижени от това. Това се отнася до цялата система на международните отношения, а понякога даже до самите съюзници на САЩ. След разпада на СССР фактически започна подялба на света, и сложилите се към този момент норми на международното право, ключовите от които бяха приети след Втората световна война и в голяма степен затвърдиха резултатите й, започнаха да пречат на онези, които си нарекоха за победители в студената война.
Разбира се, на практика, в международните отношения, в правилата по регулирането им е трябвало да се отчитат и промените в ситуацията в света и в самия баланс на силите. Обаче това е трябвало да се прави професионално, плавно, търпеливо, с оглед и уважение към интересите на всички страни и при разбиране на своята отговорност. Но така не стана – състоянието на еуфория от абсолютното превъзходство, като че ли съвременния вид на абсолютизма, при това на фона на низкото културно ниво и високомерието на онези, които са подготвяли, вземали и прокарвали решенията, изгодни само за тях. Ситуацията започна да се развива по съвсем друг сценарий.
Не е толкова трудно да намерим примери. Първо без каквато и да е санкция от Съвета за сигурност на ООН проведоха кръвопролитната военна операция срещу Белград, използваха авиацията и ракетите в центъра на Европа. Минаха няколко седмици на непрекъснатите бомбардировки на мирните градове и инфраструктурата. Налага ни се да напомняме за тези факти, защото някои западни колеги не обичат да споменават тези събития, а когато ние говорим за тях, предпочитат да посочват не нормите на международното право, а обстоятелствата, които тълкуват така, както искат.
След това настъпи ред на Ирак, Либия, Сирия. Нелегитимното използване на военната сила срещу Либия, изопачаването на всички решения на Съвета за сигурност на ООН по либийския въпрос доведе до пълното разрушаване на държавата, до това, че там се появи огромно огнище на международния тероризъм, до това, че страната потъна в хуманитарната катастрофа, продължаващата досега многогодишна гражданска война. Трагедията, която засегна стотици хиляди, милиони души не само в Либия, но и в целия регион, предизвика масовата миграция от Северна Африка и Близкия Изток в Европа.
Подобно нещо беше приготвено и за Сирия. Бойните действия на западната коалиция на територията на страната без съгласието на сирийското правителство и санкцията на Съвета за сигурност на ООН е нищо друго освен агресия и интервенция.
Специално място, обаче, сред тези примери заема, разбира се, нахлуването в Ирак, също без каквито и да било правни основания. Като претекст избраха достоверната информация, която уж имат САЩ, за наличие в Ирак на оръжия за масово поразяване. Като доказателство за това на публика, пред очите на целия свят Държавният секретар на САЩ разклащаше някаква епруветка с бял прах, като доказва на всички, че това е тъкмо химическото оръжие, изготвяне в Ирак. А след това се оказа, че всичко това е фалшификация и блъф: няма никакво химическо оръжие в Ирак. Невероятно, удивително е, но фактът си е факт. Станахме свидетели на лъжа на най-високо държавно ниво и от високата трибуна на ООН. И като резултат – огромни жертви, разрушения, голяма вълна на тероризма.
Изобщо се прави впечатление, че практически навсякъде, в много региони на света, където Западът идва да установява своя ред, след това остават само кървави незарастващи рани, язви на международния тероризъм и екстремизъм. Всичко, за което съм казал, е най-ярките, но не единствени примери на пренебрегване на международното право.
Сред тях и обещанията на нашата страна да не се разширява нито на сантиметър НАТО на изток. Да повторя – излъгаха ни, или както казват хората, просто ни прецакаха. Да, често можем да чуем, че политиката е мръсна работа. Възможно е така, но пък не до такава степен. Нали такова мошеническо поведение противоречи не само на принципите на международното право, но преди всичко на общопризнатите норми на морала и нравствеността. Къде е тук справедливостта и истината? Само лъжите и лицемерието.
Между другото, самите американски политици, политолози и журналисти пишат и казват за това, че вътре в САЩ през последните години е създадена истинска „империя на лъжите“. Трудно е да не се съгласим с това – това е точно така. Не трябва да се притеснявате: САЩ е все пак велика страна, държава, която оформя системата на международните отношения. Всички нейни сателити не само безропотно и покорно се съгласяват с тях по всякакви поводи, но и копират поведението им, с възторг приемат предлаганите им правила. Затова имаме пълно основание да кажем със сигурност, че целият така наречен западен блок, създаден от САЩ по своя образ и подобие, изцяло е същата „империя на лъжите“.“
