Работници са „третирани като роби“ на шотландски риболовни кораби, съобщава „BBC“. Разследване на медията разкри, че десетки работници от цял свят може да са били трафикирани в Обединеното кралство, за да работят в малка семейна шотландска риболовна фирма, пише изданието.
35 мъже от Филипините, Гана, Индия и Шри Ланка са били признати за жертви на съвременно робство от Министерството на вътрешните работи, след като са били насочени към него в периода 2012-2020 г. Работниците са били наети от TN Trawlers и нейните сестрински компании, собственост на семейство Никълсън, със седалище в малкия град Анан на южното крайбрежие на Шотландия.
Групата TN отрича всякакви твърдения за съвременно робство или трафик на хора и твърди, че работниците ѝ са добре третирани и добре платени. Дружеството беше в центъра на две продължителни криминални разследвания, но нито едно дело за трафик на хора или съвременно робство не стигна до съд, въпреки че някои от мъжете чакаха с години, за да дадат показания.
Докато срещу главния директор на TN Trawlers Томас Никълсън се водеше активно разследване, дружествата от TN Group продължиха да набират нови служители от цял свят.
Опитният рибар Джоел Куинс е на 28 години, когато каца на летище Хийтроу през 2012 г., развълнуван, че си е осигурил работа като палубен работник на траулери TN. Джоел е имал младо семейство у дома във Филипините, на хиляди километри оттук. Очаквал е да получи добри доходи, работейки в Обединеното кралство. Трябваше да получава 1012 долара /660 паунда/ на месец за 48-часова работна седмица. Хванал автобус от Лондон до Карлайл, където, по думите му, бил взет от сина на собственика, Том Никълсън младши. Ето какво споделя мъжът:
„На път за лодката той ни каза: „Трябва да ми дадете документите си“ – така че без колебание им дадох всичките си документи.“
Джоел разказва, че след това е бил отведен направо в риболовния район, за да започне работа. Но с изненада установил, че лодката му е „Филомена“, а не „Матанджа“, която е единственият кораб, на който има право да работи според условията на визата си. „Това вече беше нещо съмнително за мен“, казва той.
Твърди, че вместо 48-часовата работна седмица, за която му е било казано, е работил по 18 часа на ден, седем дни в седмицата, докато „Филомена“ е била на риболов.
При месечна заплата от 660 паунда това означава, че Джоел е получавал по-малко от минималната работна заплата в Обединеното кралство, въпреки че по това време не е имало законово изискване тя да се плаща на рибари като него.
Джоел е един от около 30-те моряци, пристигнали в Обединеното кралство, за да се присъединят към TN Trawlers между 2011 и 2013 г., предимно от Филипините. Те се присъединяват към драгажни кораби, които тралят за миди по крайбрежието на Обединеното кралство.
Тези драгажни кораби, построени през 70-те и 80-те години на миналия век, работят, като теглят метални мрежи по морското дъно. Те изстъргват мидите, както и камъните и прилова – другите морски обитатели, които попадат в мрежите. Служителите на палубата изхвърлят обратно камъните и опаковат мидите в лед под палубата.
Няколко от мъжете, с които „BBC“ разговаря, нямат никакъв опит в риболова. Всички те описват работните смени, които са толкова изтощителни, колкото и тези на Джоел, или дори по-лоши. Джоел казва, че трудно става, за да отиде на работа, защото е толкова изтощен, но не се оплаква, защото колегите му също страдат. Той изтъква:
„Ако аз спра да работя, трима души страдат, не си почиват, защото операцията продължава. Те няма да спрат.“
Мъжът твърди, че на борда на корабите няма достатъчно питейна вода и екипажът е принуден да яде домати от складовете, за да утолява жаждата си. Казва също, че веднъж капитанът хвърлил по екипажа празна кутия от кока-кола.
Всички мъже, с които „BBC“ разговаря, описват липсата на подходящо облекло, храна и вода. Джейп Руби е млад филипинец, когато през 2012 г. работи на борда на багера TN Sea Lady. Той разказва:
„Събирането и изхвърлянето на камъни е наистина уморително. Лодката имаше видеонаблюдение, така че капитанът можеше да ни наблюдава. Ако спрем, той сваляше прозореца и казваше: „Защо си почивате?“.
Джейп издава, че е било „супер студено“ и не е имало достатъчно храна. Когато говорил с майка си по телефона, той започнал да плаче.
„Казах: „Искам да се прибера вкъщи, защото е кошмар да работиш на тази лодка.“
Джейп казва, че е бил подложен на словесни обиди и е бил третиран „като роб“.
Други мъже споделят, че въпреки че са пристигнали в Обединеното кралство с 48-часова транзитна виза, им е било наредено да работят на брега в корабостроителницата на TN в Анан, в нарушение на правото им на виза. Един от тях, Джовито Абиеро, разказва пред „BBC“, че понякога е бил изпращан в дома на собственика на компанията Том Никълсън, за да работи в градината.
На 22 август 2012 г. Джоел е бил на борда на кораба „Филомена“ край бреговете на Северна Ирландия при бурно време. Той поправял счупено звено в металните мрежи, когато тегличът се люлеел. Той отскочил от пътя, но паднал и си ударил главата в палубата. По оценка на колегите му от екипажа е бил в безсъзнание до 15 минути. Когато Джоел се събужда с превръзка на главата, той пита капитана си – Том Никълсън младши – дали ще отидат в болница.
„Той каза: „Не, няма да ходим в болница. Продължаваме да ловим риба“, спомня си Джоел.
Шкиперът дал на Джоел парацетамол и превързал главата му. Филомена се обърнала и се насочила към пристанището на Троон в Еършир едва 11 часа след инцидента. Джоел слязъл от „Филомена“ и никога повече не се върнал. Намерил подкрепа в Fishermen’s Mission, благотворителна организация на пристанището, която подпомага моряците.
По това време мисията се ръководи от две сестри – Паула Дейли и Карен Бърстън, които помагат на Джоел да получи медицинска помощ. От известно време те чували слухове за лодки TN. Пола изтъква:
„През 2012 г. стана наистина пределно ясно, че получаваме едно и също съобщение от доста различни екипажи.“
„Имаше толкова много неща, които не бяха наред“, добави Карен.
Операция „Алто“
Полицейските служби на няколко крайбрежия на Обединеното кралство отдавна са наясно с твърденията за TN Trawlers. През 2007 г. компанията е била подведена под отговорност за незаконен улов на стойност стотици хиляди лири. Том Никълсън и TN Trawlers бяха осъдени да платят 473 000 лири съгласно законите за приходите от престъпления. Освен това те бяха осъдени да платят почти 150 000 лири под формата на глоби и разходи, след като Агенцията за морска и брегова охрана установи редица дефекти и нарушения на безопасността на плавателните съдове в периода 2009-2011 г.
В полицейски брифинг от 2012 г., видян от „BBC“, се отбелязва също, че шестима филипински рибари са изплували на брега от лодките на TN и са се оплакали от лошо отношение.
Същата година полицията в Дъмфрис и Галоуей започва операция „Алто“ – разследване на трафика на хора и злоупотребата с работна ръка в TN Trawlers.
18 бивши служители на TN Trawlers, сред които и Джоел, са включени в Националния механизъм за насочване на Министерството на вътрешните работи – система, която идентифицира и подкрепя жертви на трафик на хора.
Невидими души
Рибари от Филипините, Гана и Шри Ланка говориха за първи път за лошото отношение към тях от страна на шотландска риболовна компания в предаването на „BBC Radio 4“.
Съвременното робство е термин, който може да включва трафик на хора и задържане, робство и принудителен или задължителен труд. Министерството на вътрешните работи определя същността на трафика на хора като ситуация, в която дадено лице е „принудено или измамено в ситуация, в която е експлоатирано“. В съответствие с това ръководство всички мъже са признати от Министерството на вътрешните работи за жертви на трафик. Те са били отведени в сигурна къща някъде в Шотландия, след което полицията ги е помолила да останат в Обединеното кралство, за да помогнат при по-нататъшните разследвания и да действат като свидетели, когато случаят стигне до съда.
TN Trawlers продължи да набира персонал, като пренасочи основната си дейност по набиране на персонал от Източна Азия към Западна Африка. През юни 2013 г. Гидеон Менса от Гана се регистрира за работа на драгажния кораб Noordzee на TN. Той споделя, че скоро се е оказал в същото положение като филипинците – претоварен и недохранен.
Гидеон разказва пред „BBC“, че заплатите му са били пренасочвани към агента по наемане на персонал в родината му, като всеки месец е разполагал с 50 лири в брой – едва 1,66 лири на ден. По-късно Министерството на вътрешните работи го признава за жертва на модерно робство и той прекарва няколко години в досието си като свидетел за предстоящи съдебни дела.
През 2017 г., пет години след като Джоел Куинс слиза от кораба „Филомена“ на пристанището в Трон, 25-годишният Вишал Шарма напуска Индия и пристига в Лондон с транзитна виза. Той е подписал договор с друга компания, за да работи в машинното отделение на белгийски танкер в продължение на 15 месеца. След това обаче агентът му в Индия му казал да пътува до друг пункт за среща в Южна Англия и той бил отведен в Ноордзее.
„Попитах: „Защо работя там? Това не е моят кораб… Аз не съм рибар.“
Вишал твърди, че е бил заплашен с депортиране, ако не се подчини. Прекарал е три седмици на траулера и казва, че никога не му е било платено. Твърди, че е работил по 22 часа на ден, имал е малко храна и че ботушите му са започнали да се разпадат в морската вода.
От Гана продължават да пристигат мъже, сред които Аугустус Менса и Гершон Норвивор. И двамата описват, че са били наети на работа в комплекса на Никълсън, преди да бъдат изпратени, и в крайна сметка и двамата работят на кораб, наречен „Sea Lady“.
„BBC“ е видяла графици за плащане, дадени на двамата мъже при наемането им на работа. И двамата е трябвало да печелят по 850 лири на месец, с допълнително плащане в брой от 50 лири. При 48-часова работна седмица те са получавали по 4,68 лири на час. Условията, за които те твърдят, са сходни с тези, описани пред „BBC“ от работниците от 2012 г.
„Липсваше ни храна и вода“, категоричен бе Гершон.
Той твърди, че палубните работници са пиели вода за миене от ръждясалия резервоар на кораба. Когато резервоарът бил празен, те разтопявали леда, използван за опаковане на мидите. Мъжът продължава разказа си:
„Отивахме в рибното отделение с кофа или чувал и слагахме ледено блокче… слагахме го на печката… и момчетата правеха кафе с него.“
На 6 декември 2017 г. драгажна мрежа, пълна с миди, се залюлява, удря се в главата на Огъстъс и го поваля в безсъзнание. Гершон направил каквото могъл, за да помогне на приятеля си, като изплакнал кръвта. Екипажът успял да съобщи на полицията на брега в Портсмут. Огъстъс допълва:
„Когато полицията ни спаси, бяхме много щастливи.“
Огъстъс, Гершон и Вишал, заедно с още шестима членове на екипажа от Гана, Индия и Шри Ланка, бяха включени в системата на Националния механизъм за насочване и признати от Министерството на вътрешните работи за жертви на съвременно робство. Те бяха помолени да останат в Обединеното кралство като потенциални свидетели в продължаващото разследване срещу Thomas Nicholson Snr и TN Trawlers.
След петгодишно чакане делото е прекратено, след като някои от мъжете не успяват да идентифицират заподозрените по време на парад на самоличността. В писмо от Кралската служба и прокуратура (COPFS) от тази година на Вишал е съобщено, че макар според прокурорите да има доказателства за извършено престъпление, те не са достатъчни, за да се докаже самоличността на извършителя.
Делото на филипинците най-накрая стига до шерифския съд в Хамилтън през октомври 2022 г., около 10 години след като мъжете са свалени от лодките.
Томас Никълсън Снър и TN Trawlers се признават за виновни, че не са осигурили адекватни грижи за Джоел Куинс. Короната приема признанието му за невинност за задържане на паспортите на някои от филипинските членове на екипажа без основателна причина.
Въпреки заключението на Министерството на вътрешните работи, че мъжете са били жертви на трафик, делото не включва обвинения в трафик или съвременно робство.
На Томас Никълсън старши беше наложена глоба в размер на 13 500 лири стерлинги и му беше наредено да заплати на Джоел обезщетение в размер на 3 000 лири стерлинги.
В съда бяха прочетени разменени текстови съобщения между Никълсън старши и капитана на кораба Том Никълсън младши в деня на инцидента, в които бащата инструктира сина си да не сваля Джоел на брега за медицинско лечение. След като чул съобщенията, Джоел казал пред „BBC“:
„Той беше дявол с човешки образ. Той не ме вижда като човек… не ни вижда.“
Томас Никълсън старши е директор на TN Trawlers, TN Enterprises, Sea Lady Trawlers и Olivia Jean. Дружествата са притежавали поне шест драги за миди.
Говорител на TN Group заяви, че тя оспорва предположенията, че работниците са били малтретирани. Той заяви, че компанията винаги е осигурявала храна и настаняване на работниците и че те „винаги са били свободни да идват и да си отиват, когато са на брега“. Той заяви:
„Преобладаващото мнение на нашите работници е, че с тях се отнасят добре и им плащат добро възнаграждение. Оспорваме много от представените ни разкази, в някои случаи след повече от десетилетие.“
„Категорично отхвърляме всякакви твърдения за съвременно робство или трафик на хора и многобройните ни свидетелства и дългогодишни служители са доказателство за това.“
Той каза, че компанията съжалява за закъснението при свалянето на Джоел Куинс на брега за медицинско лечение.
„Не успяхме да се справим с този случай. Поехме отговорност, компенсирахме и се извиняваме на това лице“, подчерта говорителят и добави:
„Условията на работа в открито море, понякога в опасни води и в ограничена среда, са изключително трудни.“
Кралската служба заяви, че е напълно ангажирана с борбата с трафика на хора. Говорител обясни:
„Признаваме, че времето, необходимо за разглеждане на тези сложни и предизвикателни въпроси, е било трудно за засегнатите.“
И още:
„COPFS разглежда всеки случай въз основа на индивидуални факти и обстоятелства и предприема действия, когато прецени, че има достатъчно допустими доказателства за извършено престъпление и това е в обществен интерес.“
Животът на бившите членове на екипажа на TN Trawlers след края на дейността им е протекъл със смесени съдби.
Разрешението за пребиваване в Обединеното кралство на много от участниците в операция „Алто“ е било удължено, а на някои от тях – за неопределено време. Това им позволява да работят в Обединеното кралство и да издържат семействата си – нещо, което винаги са искали. Разрешението за оставане на мъжете от Гана, интервюирани от „BBC“, е изтекло, което означава, че те са изправени пред възможността да напуснат Обединеното кралство. Въпреки това всички мъже разказват за огорчението си от работата за компанията и за опита си с правосъдната система в Обединеното кралство.
Джоел Куинс заяви, че очите му са се отворили. Мъжът е категоричен:
„Сега виждам как работи. Ето как се прави вашето законодателство в Обединеното кралство… Вие облагодетелствате богатите хора и не ви пука за бедните.“
