Националният съвет за тристранно сътрудничество се събра в сградата на Министерския съвет, за да обсъди предложението на министъра на труда и социалната политика за новия размер на минималната работна заплата, който ще влезе в сила от 1 януари 2025 г. Въпреки дискусиите, съгласие не беше постигнато, което означава, че решението остава в ръцете на Министерския съвет.
След години на дебати между бизнеса, синдикатите и държавата, минималната заплата вече се изчислява като процент от средната за страната. За 2025 г. се предвижда увеличение с 15,4%, което ще повиши сегашните 933 лева до 1077 лева.
Ролята на тристранния съвет е да обсъди предложението, но решението остава в правомощията на Министерския съвет. Въпреки това, на срещата се разрази очакван спор между работодателите и синдикатите. Представителите на бизнеса настояват увеличението да не бъде толкова значително, като изразиха опасения, че частният сектор може да не успее да го покрие. От своя страна синдикатите настояват за по-голямо повишение на заплатите.
Друг важен въпрос, който се разглежда, е как увеличението на минималната заплата ще се отрази на бюджета. Последните прогнози сочат, че разходната част на бюджета ще нарасне значително, което би могло да доведе до по-голям бюджетен дефицит.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че няма законови и икономически пречки за увеличаването на минималната работна заплата, като подчерта, че това ще стимулира потреблението и ще допринесе за ръста на БВП. От друга страна, заместник-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева изрази опасенията на работодателите, като заяви, че политиката на доходите не може да се основава на формули, които увеличават разходите за бизнеса. Тя подчерта, че в България минималната заплата има влияние върху средния осигурителен доход и съответно върху пенсиите. Работодателите настояват за въвеждане на критерии, които отчитат както нуждите на работниците, така и икономическата реалност в страната.
[…] […]