„Дипломацията не успя да предотврати конфликта в Украйна и продължава да отстъпва. Липсва решителна политика, която да сложи по-бързо край на агресията и на войната, от която всеки ден губят не само воюващите страни, но и всички европейски икономики.“
Това коментира президентът Румен Радев по време на Третия софийски икономически форум. Той беше почетен гост и лектор в заключителната част от събитието, което събра представители на институции, местната власт, бизнеса, посланици, а сред обсъжданите теми бяха енергетиката, икономиката и сигурността в контекста на войната в Украйна и ролята на България в региона на Югоизточна Европа. По думите на президента след края на Студената война Европа е приела мира за даденост и не са положени достатъчно усилия нито в сферата на отбраната и сигурността, нито на полето на дипломацията.
„Трябва да си зададем въпроса защо дипломацията върви след ракетите и бомбите“, заяви Радев и допълни, че многостранната дипломация е в криза, а установената доскоро архитектура на сигурност е рухнала, като за изграждането на нов устойчив модел са необходими здрави икономики и преориентация на определени икономически сектори. Той подчерта, че глобалните предизвикателства изискват глобален отговор и обединени усилия.
„За да се постигне високо качество на живот на гражданите, икономиките ни трябва да са силни и работещи, а за това са важни няколко фактора – сигурност, надеждна и достъпна енергия, транспорт и свързаност. Тази база се надгражда с наука, технологии, образование и иновации, които да осигурят визия за бъдещето и конкурентоспособност“, Румен Радев.
По отношение на енергетиката президентът заяви, че трябва да се търсят иновативни и разумни решения с грижа за социалните аспекти, така че да се преодолее най-голямата заплаха за европейските икономики – високите цени, използването на енергийните ресурси като политическо оръжие и рязкото спиране на доставките. Държавният глава изтъкна, че следва да се обединят усилията на държавите за разработване и внедряване на достъпни и сигурни методи за съхранение на енергия – с общи инвестиции, практико-приложни разработки и консолидирани усилия на бизнес и на държавни власти. В сферата на транспорта президентът призова да се развива не само трансгранично, а трансрегионално сътрудничество, обхващащо няколко държави, което ще повиши ефективността на вложените в проектите средства.
„Трябва да работим заедно, за да разгръщаме чрез иновативно образование и потенциала на младите хора, така че те да са способни да изграждат конкурентоспособна икономика с устойчив ръст в бъдеще.“, заяви президентът и допълни, че инвестициите в наука, образование и култура ще направят икономиките много по-ефективни. По думите му това са и сферите, в които младите хора могат да създадат бързо контакти помежду си, а държавите да си взаимодействат най-пълноценно.
Държавният глава посочи, че в България има благоприятни условия за инвестиции и подчерта, че с изграждането на института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии INSAIT страната ни има потенциал да се оформи като регионален хъб за разработка на научни иновации в подкрепа на бизнеса. По повод политическите събития у нас президентът заяви, че ситуацията е динамична като във всяка демокрация и целта трябва да е страната да се развива прогресивно и в интерес на гражданите.