Сто и дванадесет години ни делят от паметния 22 септември, на който в старопрестолното Велико Търново проехтяха думите: „Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска.”
По този начин започва поздравителния си адрес към народа държавният глава Румен Радев, по повод Деня на Независимостта. Обръщението му, без редакторска намеса, продължава по следния начин:
Прокламацията на Независимостта е един от най-ярките триумфи на българската държавност. Дързък, но и далновиден акт, около който българите се обединиха, независимо от политическите си пристрастия и убеждения. Рядък миг, в който граждани и управници съумяха „еднакво да мислят и едно да желаят“ в името на добруването на Родината.
През 1908 г. млада България се изправи равноправна на световната сцена благодарение на поколение държавници с характер, на волята на целия народ да изкове с труд и достойнство справедлива, преуспяваща, модерна държава.
Нека днес всички ние, граждани и политици, си дадем сметка за собствената ни историческа роля и с чувство на дълг пред род и Отечество отново да поемем съдбата си в свои ръце.
„Да живее свободна и независима България!
Да живее българският народ!“
