„Трябва да е ясно, че пътят към конституционни промени минава през незабавните оставки на правителството и главния прокурор, саморазпускане на парламента и предсрочни избори. Предложенията за промени в Конституцията целят единствено печелене на време и бетониране на статуквото. Мафията се опитва да вкара България в глух коловоз. Опитва се да скрие корупцията, чекмеджетата, записите, беззаконията и рекета зад неграмотните брътвежи за нова Конституция. Днешният парламент е дискредитиран, загубил е вече и легитимност, и достойнство. Виждате как партии сменят позициите си за 24 часа. Единственото вярно решение това е саморазпускане на това Народно събрание“
Това заяви президентът Румен Радев, който участва отбелязването на 143 години от Шипченската епопея на връх Шипка. Той изтъкна, че държавният глава винаги е бил патрон на тези чествания и днес те се организират по гражданска инициатива, без никакви партийни цветове. По думите му управляващите са повторили „срамния сценарий от 3 март“, когато всички тържества се проведоха, а сценарият е бил държавният глава да не се качи на Шипка и да не говори.
„На някои явно им харесва да забраняват събиранията на свободни хора, но както виждате това няма да се получи.“
В политическия си коментар, Радев отбеляза, че е прочел проекта за „нова“ Конституция на ГЕРБ и посъветва гражданите, експертите и политолозите „да не попадат в капана на Борисов“. По думите му радикалното говорене обединява хората срещу мафията. „Трябва да спрем мафията“, каза още президентът.
В словото си по случай отбелязването на 143-годишнината от Шипченската епопея, президентът отбеляза, че и днес хиляди са изкачили върха, за да докажат, че достойнството стои по-високо от страха и забраните. Ето какво казва държавният глава без редакторска намеса:
Скъпи сънародници,
Скъпи българи,
143 години България цяла гледа Шипка с преклонение. И днес хиляди изкачихте този връх, за да докажете, че достойнството стои по-високо от страха и забраните.
Родината възкръсна на картата на Европа благодарение на победата на Русия над Османската империя. Но именно тук, в августовския зной на 1877 година нашите опълченци доказаха, че народът ни заслужава свободата си.
„Шепата спартанци“, които ще отрежат пътя на аскера към Северна България, са наши сънародници от Русия, днешна Украйна и Молдова, от Румъния и Сърбия. Хъшове, бежанци от въстанията и емигранти от поробена България. Някои дори не са виждали Родината, за която ще дадат живота си.
Тези поборници за свободата не се питаха дали има смисъл да се борят?
Те не се убеждаваха един другиго, че всяко усилие е обречено, както често правим днес.
Тях не ги блазнеше удобството да бъдат зрители на националната история. Да изчакат събитията. Да четат вестници и да спорят в кръчми и кафенета.
Пет века не изтриха тяхното самочувствие на достойни българи и те не чакаха да чуят какво мислят Великите сили за свободата българска. Нито разчитаха на тях.
Те не се надяваха на никакви привилегии и облаги, а някои доживяха дните си в мизерия.
Вековете на робството не угасиха вярата им, че е възможна свободна и справедлива България.
Нашите опълченци не се криеха зад гърба на могъщата армия на Царя Освободител, в очакване тя да донесе тяхната свобода. По тези скали, по тези урви, те воюваха и умираха, отдавайки живота си, но никога не се предадоха. Воюваха и умираха, за да докажат, че народът ни е достоен за свободата и платиха с живота си за тази свобода.
С този несломим дух, с тази вяра в собствените сили, с това единение в делото опълченци и възрожденци възкресиха Отечеството.
С този дух, вяра и единение ще успеем и всички ние, техните потомци, които днес се борим за една свободна и справедлива България!
Поклон пред героите!
Да живее България!
