135 години ни делят от съдбовния 6 септември, когато българинът взе в свои ръце съдбата на родината си. Това събитие не беше дело на външни сили и на политически пазарлък, а беше народно дело – победа на българския характер и свободолюбие, дело на шепа храбреци. Зад тяхната дързост да предизвикат великите сили да изправят горда България, застана като стена целият български народи.
Това заяви президентът Румен Радев по време на посещението си в родопското село Бресовица по случай 135-годишнината от Съединението на Бъгария. Както ви разказахме по-рано от Искра.бг той бе там за откриването на барелеф на Васил Левски пред Влаховата къща. В селото днес се пресъздаде и посрещането на Апостола на свободата и укриването му в паметната къща.
В нашия исторически път има събития, които единствено добавят смисъл с годините към отстояването на нашата национална идентичност, към съкровения стремеж на българския народ за свобода, справедливост, равенство пред закона. Именно духовният заряд на тези исторически паметни дати ни заставя да осъзнаем нашия дълг към род и Родина.
Дори в онези славни дни политиците успяха да бъдат на висотата на българския народ. Дейците на Съединението придадоха истински смисъл на мисълта на Левски, че трябват дела, а не думи.
Държавният глава заяви, че за него е било истинско удоволствие да е в родопския край, където живописната планина се сливала в плодородната равнина и тази среща хилядолетия наред давала буйно и вдъхновено вино, но и раждала хора, които през вековете съхранявали и предавали българщината.
По-късно, по време на визитата си и в Първенец, Радев е поднесъл цветя на мястото, където се е взело решението за Съединението, предадоха от „БНР“. Там той също поздрави местните с празника и заяви, че поуката от празника била, че „промяната към по-добро е възможна, когато сме единни в отстояването на свободата, справедливостта, равенството пред закона“.
В тази връзка е призовал, в ден като този, всеки, и най-вече политическата класа, да осмисли отговорността си за сблъсъците през последните дни. Отстояването на единството трябвало да става с дела с висок морал и действия, доказани в името на доброто на българите, а не – с думи.
