„Недопустимо е в тази изключително сложна среда на сигурност немалка част от политическите партии да гледат на Въоръжените ни сили не като на гарант за териториалната цялост и сигурността на страната, а като на донор за въоръжените сили на Украйна – това е единственото, което ги интересува, когато се говори за Българската армия – как тя веднага да си даде своите оръжия.“
Това каза президентът Румен Радев пред репортери, след като се запозна с анализа на състоянието и подготовката на Въоръжените сили през изминалата година. Той беше представен от началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов, а във форума участва министърът на отбраната Димитър Стоянов. Държавният глава сподели съжаление, че в представения анализ за състоянието на Въоръжените сили налице са същите проблеми като тези през 2021 г. По думите му в усложнената среда за сигурност, променена драстично заради войната в Украйна, пак се отчита недостиг на хора и ресурси и закъсняла модернизация.
„Дори и в тази напрегната обстановка Народното събрание не счете за необходимо да разгледа внесената от Министерството на отбраната програма за приоритетни инвестиционни разходи“, припомни президентът като допълни, че именно липсата на разбиране и консенсус в политическата класа за визия за развитието на Въоръжените сили е сред основните предизвикателства пред страната ни.
„Мантрата, която се насажда, че с даването на старото руско въоръжение ще се решат веднага проблемите с модернизацията, е дълбоко несъстоятелна“, заяви държавният глава и припомни, че прозорецът за т. нар. „триъгълни сделки“ вече е затворен, но дори и да е било възможно да се предостави техника за Българската армия, тя би била крайно недостатъчна на фона на необходимостта от цялостно превъоръжаване, а освен това при подобни сделки страната ни би заменила стари оръжейни платформи с друга стара техника. Той допълни, че подобна замяна би била съпътствана и със значителни логистични проблеми за Въоръжените ни сили.
„Всички, които настояват, че с концепцията „сливи за смет“ ще се решат проблемите с превъоръжаването, трябва да могат да се изправят пред обществото и да отговорят кога и какви точно платформи бихме получили като замяна, кога ще обучим личния състав и как можем да ги поддържаме“, посочи Радев и напомни, че като върховен главнокомандващ на Въоръжените сили е длъжен да настоява отбранителният потенциал на Българската армия не да се отслабва в сложната обстановка, а да се съхранява и развива.
Според него истинска модернизация ще бъде постигната, когато отговорно редовно правителство и парламент се заемат с предложената от Министерството на отбраната програма за приоритетни инвестиционни разходи. Държавният глава изтъкна, че е нужно страната ни да изготви план за сигуряването на значителни средства и да положи навременни усилия, тъй като вече е закъсняла много с модернизацията на Въоръжените си сили.
От своя страна военният министър потвърди, че е твърде късно България да присъедини към т.нар. „триъгълни сделки за превъоръжаване“. Според него подобни „триъгълни сделки“ са били сключвани през март, април, май 2022 г.
„Изпратил съм писма до делегацията ни в Брюксел и до колегите ми министри на отбраната. В България провеждахме срещи с посланици, срещи с министри и заместник-министри. Навсякъде отговорът е един и същ: „при възможност – да, но такава към момента няма“.“, поясни министър Стоянов по повод свършеното от ресорното министерство във връзка с т.нар. „триъгълни сделки“.
По думите на министър Стоянов, те са закъснели – трябваше да бъдат осъществени от редовно правителство и парламентът да вземе такова решение.
„На 9 декември парламентът взе решение, което не ни даде основание да работим по „триъгълните сделки“. (…) При тях също не се постига реална модернизация, а се постига съвместимост. Даваме едно въоръжение, което е съветско производство, и получаваме западно въоръжение, приблизително на същите години – бойни машини на пехотата, танкове и т.н., които са изведени от експлоатация от нашите съюзници“, обясни министърът на отбраната.
„Силите и средствата, с които разполагат Военновъздушните сили, към момента са достатъчни, за да изпълняваме задачите по охрана на въздушното пространство. (…) Авиаторите на МиГ-29 имат ясна задача за охрана на въздушното пространство и те я изпълняват съвестно и отговорно и в рамките на нашите възможности“, подчерта той.
Продължават разговорите за удължаване на експлоатацията на самолети МиГ-29.
„Постигнахме резултат с Полша, макар и малък, очертава се да имаме и втори резултат със съюзна държава, благодарение и на началника на отбраната“, посочи министър Стоянов.
В Министерството на отбраната досега е получена една оферта за заместваща платформа: „Тази оферта не е приемлива. Финансовият ресурс за нея е толкова голям, че няма да ни позволи да осъществим приоритетния проект за бойни машини на пехотата.“
В Министерството на отбраната не е получавано писмо като цитираното от Жозеп Борел, върховен представител на ЕС по външна политика и сигурност, за предоставяне на боеприпаси на Украйна: „Министерството на отбраната разполага със складови наличности, съгласно нормативните документи. Ако ние си позволим да сдадем количества, това означава да ги нарушим. Ние трябва да имаме запаси, които да поддържаме, и това правим. Изпълнили сме решението на Народното събрание в първите шест точки; точка 7 гласи, че трябва да опресним нашите складови запаси с боеприпаси. В тази връзка сме в контакт с Министерството на икономиката и с публичните предприятия, подготвяме договори, на базата на които тези запаси ще бъдат предоставени на публичните предприятия за опресняване, в рамките на 12 месеца.“
