25 ноември. Не приемам, че само днес е времето да говорим за домашното насилие. Не приемам, че е нормално да си затваряме очите пред това, което се случва в съседния апартамент, защото „си е тяхна работа“, нито пък да се правим, че не забелязваме белезите от насилието върху лицата около нас.
Моят разказ „Обричам те“ беше публикуван точно преди година, на този ден – първо в сайта „Площад Славейков“, после и в сборниците „Любов за напреднали“ и „Млък“.
Когато го писах, се опитах да погледна домашното насилие откъм неочакваната страна. Наложих си да вляза в кожата на насилника – да усетя ударите с кокалчетата си, да изпитам избухващата агресия. Беше ужасно.
Подготвяйки се за този разказ, изгледах и прочетох множество самопризнания на насилници. Влязох в погледите им, преглъщах с тях, дишах с тях. И това беше наистина ужасното.
Публикувам отново „Обричам те“, защото вярвам, че трябва да усетим кошмара с кожата си, за да сме готови да се борим с него.
Източник: Радослав Бимбалов, Facebook
