“Рождество беше кротък празник. Снегът трупаше тишина върху малкото градче. Глъчката стоеше на топло – зад запотените прозорци на еднаквите бледо-жълти кооперации, над обилни обедни софри. Натежалите маси се разтягаха, мъкнеха се допълнителни столове, ръцете с вилици се прескачаха над претрупаните чинии за гости и пълните кристални чаши, извадени специално за празника. Но в апартамента на леля Дима беше тягостно тихо. Дребната женица се прекръсти и влезе в хола.
Пернатият демон, възкачен на покритата с изсъхнали бледи изпражнения секция, я погледна с позната неприязън. Кървавата корона над оцъклените му очи царствено потрепваше. Леля Дима поседна на ъгълчето на покрития с пера мръсен диван и отвори вехтата, най-важна книга.
Зачете кротко, тихо, но доста убедително. Петелът, сякаш за пръв път, не разпери бесни криле, нито закрещя от демоничен ужас. Застина в тази сряда, там на секцията, в инстинктивен уплах от думи, които не би трябвало да разбира. Дребната женица на дивана държеше в треперещите си ръце святата книга и сричаше бавно:
“Ето, стоя на вратата и хлопам. Ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него. И той с Мене.”
С това парченце от моя разказ “Петелът е различен” в богатата коледна баница на сборника “Нашата Коледа” ви желая топли светлини тия дни. И потърсете смисъла в истинските неща. И без това другаде го няма.
Източник: Радослав Бимбалов, Facebook
