Хладнокръвно (и малко дълго, съжалявам)
Очаквахме го. Изборите бяха емоционална бомба, която тик-така в главите ни от близо година. Страстите ще ни държат още известно време, бог знае колко. Но все ще дойде моментът, в който ще трябва да се опитаме да преодолеем емоциите и да погледнем истината в очите. И понеже един от много вероятните сценарии е да имаме нови парламентарни избори наесен, предлагам да почнем да мислим трезво, малко по малко, още сега.
Няколко добри неща се случиха вчера:
Изборната активност не беше кошмарно ниска. В чужбина дори е рекордна. Въпреки страховете, въпреки затрудненията, въпреки апатията, близо половината от българите отидоха до урните. Дали гласуващите сме все още малко? О, да, определено. Но реално тези избори не могат да бъдат показател за желанието ни да гласуваме, защото са провеждани в безпрецедентно трудни времена.
ГЕРБ губят близо една трета от гласовете си. Въпреки контролирания и платен вот, въпреки купените с държавни пари гласове, въпреки подредените синджири зависими избиратели. Този шамар е звучен и означава, че на българите им писна да ги управляват некадърно и престъпно. Въпреки това е рано да ги отписваме. Дори и да не успее да остане под някаква форма в изпълнителната власт, фирмата ГЕРБ реално ще продължи да води България за носа – в местните управи, в раздутия административен апарат. Пипалата им са плъзнали толкова надълбоко, че дори и скоро да започне късане – ще отнеме години.
БСП най-накрая отиват там, където им е мястото. На път сме да се отървем от грозноватата сянка, която е оправдание на разни пишман-демократи съвсем популистки да се борят с онзи комунизъм, който внушителна част от избирателите вече не помнят.
ДПС за пръв път са поставени в ъгъла. Любимата им роля на „балансьор“ трудно ще бъде защитена. Ще им бъде доста по-неудобно да бъдат анонимни кукловоди. Но нека не ги подценяваме. ДПС продължават да бъдат най-опасният играч в това престъпно Монополи, което представлява икономиката ни.
Уродливите патерици на статуквото – ВМРО, НФСБ, ВОЛЯ – са счупени. Да, едни повече, други по-малко. Със сигурност партията на Каракачанов има най-големи шансове да се съвземе от неуспеха. Дали и кога ще се върнат отново на сцената – ще видим. Но ролята им на противна проходилка за куцо управление е в историята. Поне засега.
Демократична България изненада всички социолози и се представи с доста по-висок от предвижданията резултат. Изпревари ДПС, което звучи революционно. Но пред хората на Христо Иванов тепърва предстои изключително трудна битка. Табелката „градска десница“, беше лепната от пропагандата още преди години – под различен ъгъл, но винаги успешно. Това е съвсем целенасочен опит коалицията ДБ да бъде генетично припозната в най-големите градове и съответно генетично отхвърлена в останалата част на страната. Ще отнеме време и много усилия от страна на ДБ да прескочат тази, насила поставена, разделителна стена. За щастие първата крачка е налице и тя е доста сериозна.
„Изправи се. Мутри вън“ успя да премине бариерата, въпреки всички опити на пропагандата да ги превърне в безгласна буква и въпреки краткото време, което имаха да намерят собственото си лице. Пред тях стоят много пропасти за прескачане, обаче. И към бъдещи партньори, и към бъдещи избиратели. Но трябва да признаем, че те последни от всички победители заявиха желание за място в парламента и го получиха.
И на финала – най-коментираният участник в изборите, от вчера насам. Прочетох на много места за „феномена Има такъв народ“. Извинявайте, но ако възприемате успеха на тази формация за феномен, значи не сте вдигали очи от книгите в последните 30 години. Истината е, че хората гласуваха за Слави Трифонов, а не за неговата партия. Защо Слави ли? Първо, те са бесни в момента, а той е бесен по принцип. Второ, хората гледат основно телевизия, а Слави Е ТЕЛЕВИЗИЯТА, от години насам. Но има нещо, още по-дълбоко. Прекалено дълго България не се управлява от смислени идеи и стратегии. Не съществуват цели, програми. Родната политическа каста, възпроизвеждала се под една или друга форма, обезцени смисъла на съществуването си. Много е лесно сега ние с вас да се сърдим на това, че част от сънародниците ни гласуват на избори все едно избират кой да спечели телевизионно реалити. Много е лесно да се карантинираме за пореден път от нещо, което не разбираме и пак да останем от другата страна на онази стена, за която говорих малко по-горе.
Трудното е да приемем истината – че общество се гради не като търсим различията си, а като търсим неща, които ни обединяват. В момента ни събира един общ враг и докато той е близо до джипката, ще се чувстваме заедно. Въпросът е какво ще правим, когато той си отиде окончателно.
Източник: Radoslav Bimbalov
