В резултат на световната продоволствена криза над повече от 700 милиона души не знаят кога и дали изобщо ще могат да ядат отново, а търсенето на храна расте неумолимо, докато хуманитарното финансиране пресъхва. Това коментира ръководителят на Агенцията на ООН по прехраната, предава „Асошиейтед прес“.
Изпълнителният директор на Световната продоволствена програма Синди Маккейн заяви пред Съвета за сигурност на ООН, че поради липсата на финансиране агенцията е била принудена да намали хранителните дажби на милиони хора и „предстоят още съкращения“.
„В момента живеем с поредица от едновременни и дългосрочни кризи, които ще продължат да подхранват глобалните хуманитарни нужди“, заяви тя.
„Това е новата реалност на хуманитарната общност – нашето ново нормално състояние – и ние ще се справяме с последиците години наред.“
Ръководителят на Световната продоволствена програма, вдовица на покойния американски сенатор Джон Маккейн, заяви, че според оценките на агенцията близо 47 милиона души в над 50 държави са само на крачка от глада, а 45 милиона деца на възраст под пет години понастоящем страдат от остро недохранване.
Според оценките на WFP от 79 държави, в които работи базираната в Рим агенция, до 783 милиона души – един на всеки 10 от световното население – все още си лягат гладни всяка вечер. Повече от 345 милиона души са изправени пред високи нива на продоволствена несигурност през тази година, което е увеличение с почти 200 милиона души в сравнение с началото на 2021 г. преди пандемията COVID-19, съобщи агенцията.
В основата на рязко нарастващите цифри, според WFP, е „смъртоносна комбинация от конфликти, икономически сътресения, екстремни климатични условия и рязко покачващи се цени на торовете“.
Икономическите последици от пандемията и войната в Украйна са изтласкали цените на храните извън обсега на милиони хора по света, като в същото време високите цени на торовете са довели до спад в производството на царевица, ориз, соя и пшеница, заявиха от агенцията.
„Нашето колективно предизвикателство е да увеличим амбициозните, многосекторни партньорства, които ще ни позволят да се справим ефективно с глада и бедността и да намалим хуманитарните нужди в дългосрочен план“, призова Маккейн бизнес лидерите по време на заседанието на съвета, посветено на хуманитарните публично-частни партньорства. Целта е не само финансиране, но и намиране на иновативни решения за подпомагане на най-нуждаещите се хора по света. Той заяви, че бизнесът също така трябва „да действа бързо и да въвежда иновации в реално време“, да използва местните връзки и да внася своя експертен опит в хуманитарната помощ.
Лана Нусейбех, посланик на Обединените арабски емирства, заяви, че ООН е отправила призив за над 54 млрд. долара през тази година, „а до момента 80% от тези средства остават неизползвани“, което показва, че „сме изправени пред система в криза“. Тя заяви, че публично-частните партньорства, които някога са били полезни допълнения, сега са от решаващо значение за хуманитарната дейност.
През последното десетилетие, каза Нусейбех, ОАЕ разработват „цифрова платформа в подкрепа на способността на правителството да използва по-добре международната подкрепа след природни бедствия“. ОАЕ са създали и голям хуманитарен логистичен център и работят с агенциите на ООН и частни компании по нови технологии за достигане до нуждаещите се, изтъква тя.
Лана Нусейбех, посланик на Обединените арабски емирства, заяви, че ООН е отправила призив за над 54 млрд. долара през тази година, „а до момента 80% от тези средства остават неизползвани“, което показва, че „сме изправени пред система в криза“. Тя заяви, че публично-частните партньорства, които някога са били полезни допълнения, сега са от решаващо значение за хуманитарната дейност. Нусейбех заяви:
„През последното десетилетие, ОАЕ разработват цифрова платформа в подкрепа на способността на правителството да използва по-добре международната подкрепа след природни бедствия. ОАЕ са създали и голям хуманитарен логистичен център и работят с агенциите на ООН и частни компании по нови технологии за достигане до нуждаещите се.“
Посланикът на САЩ Линда Томас-Грийнфийлд заяви, че недостигът на средства е оставил най-уязвимите хора в света „в момент на голяма опасност“. Тя твърди, че компаниите са се активизирали, включително в Хаити и Украйна, и са помогнали на бежанците в САЩ, но твърде дълго „се обръщахме за финансиране единствено към частния сектор“.
„Предприятията са проявили огромна щедрост, но през 2023 г. знаем, че те могат да предложат много повече. Техният капацитет, тяхното ноу-хау и иновации са изключително необходими“, коментира Томас-Грийнфийлд и обясни:
„Публичният сектор трябва да използва експертния опит на частния сектор и да го превърне в действие.“
