Сред най-засегнатите от COVID-19 пандемията са възрастните хора. На фона на това те продължават да бъдат освобождавани от работните си места. По-рано тази седмица генералният директор на Световната здравна организация (СЗО) Тедрос Аданом Гебрейесус заяви, че дори е чувал хора, описващи високата смъртност от COVID-19 сред възрастните като „нещо хубаво“.
„Не, когато възрастните хора умират, това не е нещо хубаво. Това е морален упадък.“, заяви той по време на пресконференция. „Всеки живот, независимо дали е на млад или възрастен човек, е ценен и ние трябва да направим всичко, за да го спасим.“
Данните на СЗО от миналата седмица показват, че почти 88% от всички смъртни случаи в Европа са сред хора на 65 и повече години. По официална информация почти половината от всички смъртни случаи, свързани с вируса в световен мащаб, са се случили в домове за медико-социални грижи.
Интересен е фактът, че въпреки огромния брой възрастни хора, умиращи от вируса ежедневно и значителния спад в качеството им на живот, тъй като много от тях са принудени да се самоизолират, реакцията на света често е стряскаща.
„Колко струва един живот?“
Когато Швеция взе противоречивото решение да не въвежда строги ограничителни мерки, главният епидемиолог на страната Андерс Тегнел заяви пред местен вестник, че Агенцията за обществено здраве не смята, че ще има такъв голям потенциал за разпространението на болестта в домовете за възрастни хора и толкова много смъртни случаи. Той добави, че основната стратегия на страната за социално дистанциране все още „работи добре“ и според него нещата е трябвало да се направят точно по този начин.
Тони Абът, бившият министър-председател на Австралия, предложи по време на своя реч във Великобритания във вторник, че някои възрастни пациенти, заразени с вируса могат да бъдат оставени да умрат по естествен начин. Той каза още, че макар ограничителните мерки в Австралия да са предотвратили прогнозираните 150 000 смъртни случая, разходите за страната в размер на 300 милиарда долара възлизат на 2 милиона долара за всеки спасен живот – или с други думи 200 000 долара годишно. Политикът подчерта, че подобна „цена“ е значително по-висока от тази, която правителствата обикновено са готови да платят за животоспасяващи лекарства.
„Качествен живот“
Това определение, е изказано от Робин Хол, управител на център за медико-социални грижи в Южна Англия, която твърди, че възрастните обитатели там са в много по-благоприятно положение, отколкото хората навън предполагат. „Можете да живеете в дом за медико-социални грижи и да процъфтявате.“, добавя тя. Хол обясни, че в дома кипи от редовни дейности, посещения на приятели и семейство и дори детска група. „Всичко това спря за една нощ.“, каза още тя. „Сякаш сърцето е изчезнало от нашия дом. Без тези хора тук мястото се усеща малко празно и бездушно … Изведнъж всички се затвориха в стаите си.“.
Управителите на домове за стари хора по цял свят заявиха пред „CNN“ по време на пандемията, че ситуацията е ужасна и е най-трудната, която са виждали в продължение на десетилетия откакто работят в тази сфера. Много роднини на възрастни хора са описали болката от невъзможността да ги посещават. Мери Даниел от Флорида обясни пред „CNN“ през юли, че е започнала работа като мияч на съдове в дома за стари хора, в който е настанен съпруга й, само за да може да го вижда.
Джулия Хейлс, автор на публикации за околната среда от Дорсет, Югозападна Англия, заяви пред „CNN“, че се почувствала „напълно отчаяна“, когато ограничителните мерки са й попречи да посети 90-годишната си майка -Минкър, която страда от деменция и е настанена в център за грижи. Минкър е била изолирана в стаята си със съмнения за COVID-19, но не е била тествана. „Опитите на семейството ни да се свържем с нея бяха „болезнено изживяване.“, каза Хейлс. Жената добави, че преди пандемията да се удължи, майка й е участвала в четене на стихове, но сега, паметта й е избледняла още повече и вече дори не умее да говори. Хейлс обясни в заключение, че е важно да се има предвид качеството на живот на възрастните пациенти, а не само тяхното физическо оцеляване.
„Катастрофално“
Миналата седмица беше съобщено, че средно в 26 държави 47% от всички смъртни случаи, свързани с вируса, са сред обитатели на домове за възрастни хора. Въпреки че се касае за възрастни хора, в общия случай те не са страдали от други животозастрашаващи състояния, преди да бъдат заразени с COVID-19. Анализът на смъртните случаи, регистрирани по време на пандемията, в сравнение със същия период от предишни години, е установил 79% увеличение на смъртните случаи в домовете за медико-социални грижи в Англия. Кризата с коронавируса също така разкрива системната липса на достатъчно финансиране на много центрове за грижи в Европа, Северна Америка и Канада, гласят още данните.
В САЩ домовете за възрастни хора са обявени за „първоизточник“ на пандемията. Понастоящем Министерството на правосъдието е изискало данни за случаите на заразени и починали от COVID-19 в домове за възрастни хора от четири щати.
Съществуват и опасения относно ограничения прием на възрастни хора в болничните заведения по време на пандемията, което навежда на мисълта, че пациентите могат да развият и други недиагностицирани здравословни проблеми в бъдеще, твърди пред „CNN“ Адам Гордън, професор от британския университет в Нотингам, който е широко запознат с проблема.
По официални данни в САЩ лицата с нисък социално-икономически статус и хората от етническите общности на малцинствата, са сериозно засегнати от кризата с вируса. Анализ на ‚Kaiser Health News“, който се позовава на данни от Центровете за контрол и превенция на заболяванията е установил, че смъртността от COVID-19 сред афроамериканците на възраст от 65 до 74 години е пет пъти по-висока от тази при белите.
Броят на възрастните обитатели на домовете за грижи, умиращи от вируса, е намалял в някои страни, включително Швеция и Обединеното кралство, тъй като правителствата са започнали да предоставят повече подкрепа и насоки за справяне с пандемията. Въпреки това случаите продължават да нарастват в много други страни и заплахата за живота на възрастните хора все още остава сериозна.
„В домовете няма достатъчно прозрачност какво се случва и на хората там им липсва внимание, което е жалко, защото те са сред най-уязвимите, а са напълно невидими.“, твърди Робин Хол.
