Родено сред ужасите на войната в Газа, едномесечното момиченце, което лежи в кувьоз, никога не е познало родителска прегръдка, пише „BBC“. То е родено с цезарово сечение, след като майка му Хана е смазана при израелски въздушен удар. Хана не доживява да даде име на дъщеря си.
„Наричаме я просто дъщерята на Хана Абу Амша“, споделя медицинската сестра Варда ал-Ауавда, която се грижи за малкото новородено в болница „Ал-Акса“ в Дейр ал-Балах в централната част на Газа.
В хаоса, причинен от продължаващите сражения, и при положение, че цели семейства са почти унищожени, медиците и спасителите често се борят да намерят настойници за загубилите родителите си деца.
„Загубихме връзка със семейството ѝ“, уточнява медицинската сестра. „Никой от роднините ѝ не се е появил и не знаем какво се е случило с баща ѝ.“
Животът на децата, които съставляват почти половината от 2,3-милионното население на Газа, е разбит от жестоката война. Въпреки че Израел твърди, че се стреми да избягва цивилни жертви, включително издавайки заповеди за евакуация, по данни на палестинските здравни служби повече от 11 500 деца под 18 години са били убити. Още повече са ранените, много от които променят живота им. Трудно е да се получат точни данни, но според неотдавнашен доклад на Евро-средиземноморския мониторинг на правата на човека, група с нестопанска цел, повече от 24 000 деца също са загубили единия или двамата си родители.
Ибрахим Абу Мус, едва 10-годишен, получава тежки наранявания на краката и стомаха, когато ракета удря дома му. Но сълзите на очите му са за загиналите му майка, дядо и сестра.
„Те все ми казваха, че ги лекуват горе в болницата“, казва Ибрахим, докато баща му стиска ръката му и добавя: „Но аз разбрах истината, когато видях снимки в телефона на баща ми. Толкова много плаках, че ме заболя цялото тяло.“
Братовчедите на семейство Хюсеин някога са си играели заедно, но сега седят тържествено до пясъчните гробове, където са погребани някои от техните роднини край училище, превърнато в приют в централната част на Газа. Всеки от тях е загубил единия или двамата си родители.
„Ракетата падна в скута на майка ми и тялото ѝ беше разкъсано на парчета. Дни наред вадихме части от тялото ѝ от развалините на къщата“, спомня си Абед Хюсеин, който живее в бежанския лагер Ал-Бурейдж.
„Когато казаха, че брат ми, чичо ми и цялото ми семейство са убити, почувствах, че сърцето ми кърви.“
С тъмни торбички около очите си, Абед не спи през нощта, уплашен от звуците на израелския обстрел и чувстващ се самотен. Той споделя:
„Когато майка ми и баща ми бяха живи, спях, но след като ги убиха, вече не мога да спя. Спях до баща ми.“
За Абед и двамата му оцелели братя и сестри се грижи баба му, но ежедневието е много трудно.
„Няма храна и вода“, казва той. „Имам болки в стомаха от пиенето на морска вода.“
Бащата на Кинза Хюсеин е убит, когато се опитва да донесе брашно, за да направи хляб. Тя е преследвана от образа на трупа му, донесен у дома за погребение, след като е убит от ракета.
„Той нямаше очи, а езикът му беше отрязан“, спомня си тя и допълва:
„Всичко, което искаме, е войната да свърши. Всичко сега е тъжно.“
Почти всички в Газа сега разчитат на помощи, за да си осигурят елементарни условия за живот. По данни на ООН около 1,7 млн. души са разселени, като много от тях са принудени да се местят многократно в търсене на безопасност. Детската агенция на ООН Уницеф обаче изтъква, че най-голямата ѝ загриженост е за около 19 000 деца, които са останали сираци или са се оказали сами, без възрастни, които да се грижат за тях.
„Много от тези деца са били открити под развалините или са загубили родителите си при бомбардировките на дома им“, обясни Джонатан Крик, ръководител на комуникациите на Уницеф Палестина, от Рафах в южната част на Газа. Други са открити на израелските контролно-пропускателни пунктове, в болници и по улиците.
„Най-малките много често не могат да кажат името си, а дори и по-големите обикновено са в шок, така че може да е изключително трудно да ги идентифицираме и евентуално да ги прегрупираме с разширеното им семейство.“
Дори когато роднините могат да бъдат открити, те не винаги са в състояние да помогнат в грижите за опечалените деца.
„Нека не забравяме, че те често също са в много тежко положение“, уверява Крик и добавя:
„Те може да имат свои собствени деца, за които да се грижат, и за тях може да е трудно, ако не и невъзможно, да се грижат за тези непридружени и разделени деца.“
От началото на войната местната организация с нестопанска цел SOS Детски селища, която работи с Уницеф, казва, че е приела 55 такива деца, всички на възраст под 10 години. Тя е наела допълнителен специализиран персонал в Рафах за оказване на психологическа помощ. Старши служител на SOS ми разказва за четиригодишно дете, което е било оставено на контролно-пропускателен пункт. То е било докарано със селективен мутизъм – тревожно разстройство, поради което не е било в състояние да говори за случилото се с нея и семейството ѝ. Сега то е съвзема, след като е посрещнато с подаръци и играе с другите деца, с които живее.
Уницеф смята, че почти всички деца в Газа сега се нуждаят от психиатрична помощ.
С разбития си живот, дори когато има трайно прекратяване на огъня, много от тях ще останат с ужасни загуби, които ще се борят да преодолеят.
