Бунтове обхванаха Великобритания през последните дни, а тази седмица има опасения от нови изблици на антиимигрантско насилие, след като избухнаха расистки нападения с насилие в няколко британски града, предава „CNN“. Това кара новото британско правителство да се бори да овладее най-тежките безредици от повече от десетилетие, уточнява изданието.
В понеделник вечерта в Плимут бяха ранени полицаи, след като разгневени тълпи се спуснаха към крайбрежния град в Югозападна Англия. До последния изблик на насилие се стигна, след като през уикенда в два града тълпи крайно десни агитатори подпалиха хотели, в които бяха настанени търсещи убежище, оставяйки намиращите се в тях в капан и ужас, а в други градове тълпи от бунтовници повредиха обществени сгради и влязоха в сблъсъци с полицията, като хвърляха предмети по служителите и разбиваха автомобилите им.
Протестите избухнаха за първи път в края на миналия месец, след като антиимигрантска дезинформационна кампания предизвика възмущение от нападение с нож, при което загинаха три деца в Саутпорт, Северна Англия. Мидълзбро, Англия, беше един от няколкото градове в Обединеното кралство, в които в неделя имаше антиимигрантски бунтове.
Нигерия, Австралия и няколко други държави предупреждават за пътуване до Обединеното кралство на фона на размириците
В понеделник сутринта министър-председателят Киър Стармър председателства първото заседание на COBRA – извънредна среща на националните агенции и клонове на правителството – за обсъждане на реакцията на безредиците. „Това не е протест“, каза той в неделя и добави:
„Това е организиран, насилствен бандитизъм, който няма място нито по нашите улици, нито в интернет.“
Безредиците са първата криза за Стармър, който стана лидер на Великобритания преди месец, след като неговата Лейбъристка партия отстрани консерваторите на парламентарните избори. Следващите му стъпки ще бъдат внимателно наблюдавани от законодателите и обществеността.
Ето какво знаем за насилието и какво може да последва.
Какво се случи по улиците на Великобритания?
През целия петък, събота и неделя в центровете на градове и села в Обединеното кралство се събираха протестиращи, които проявяваха насилие, като много от тях очевидно имаха намерение да влязат в сблъсък с полицията и да предизвикат хаос.
Сбирките привидно започнаха като антиимиграционни шествия, организирани в платформи за социални медии като X и в групи в WhatsApp и Telegram. Те бързо се превърнаха в безредици и насилие.
Протестиращите подпалиха два хотела Holiday Inn – в град Ротерхам, Северна Англия, и в Тамуърт, в Мидландс, Централна Англия, за които се смяташе, че в тях са настанени лица, търсещи убежище и очакващи решение по молбите си. По това време хотелът в Ротерхам е бил „пълен с ужасени жители и персонал“, според изявлението на помощник-главния полицай на полицията в Южен Йоркшир Линдзи Бътърфийлд.
В Тамуърт бунтовниците са хвърляли снаряди, чупили са прозорци и са запалили огън, като според местните власти са ранили един полицейски служител. В Ротерхам те са хвърляли дървени дъски, използвали са пожарогасители срещу полицаи, запалили са предмети в близост до хотела и са счупили прозорци, за да влязат в сградата, съобщи полицията.
Насилие е имало и в Съндърланд, Мидълзбро, Стоук он Трент и още няколко града, предимно в Мидландс и Северна Англия. Министерството на вътрешните работи съобщи в неделя, че на джамиите в Обединеното кралство се предлага „по-голяма защита с нова система за спешна охрана“.
Общо над 370 души са арестувани след насилието през уикенда и се очаква броят им да нарасне, „тъй като силите на реда продължават да идентифицират замесените и да задържат отговорните лица“, заяви Националният съвет на полицейските началници (NPCC), националният правоохранителен орган на Обединеното кралство.
Все още предстои да бъдат идентифицирани много други заподозрени, а властите обещаха да използват лицево разпознаване и други технологии за тяхното издирване. На Даунинг стрийт Стармър заяви:
„Хората в тази страна имат право да бъдат в безопасност и въпреки това станахме свидетели на нападения срещу мюсюлмански общности, нападения срещу джамии, други малцинствени общности, нацистки поздрави на улицата, нападения срещу полицията, безсмислено насилие наред с расистка реторика.“
„Така че не, няма да се притеснявам да го нарека това, което е: Крайнодясното бандитизъм“, добави той.
Какво предизвика размириците?
Насилието беше предизвикано непосредствено от намушкването с нож на няколко деца в Саутпорт, Северозападна Англия, по-рано през седмицата – рядък и шокиращ инцидент, при който три млади момичета загинаха, а страната се разтрепери.
Крайната десница се възползва и разпространи вълна от дезинформация за този инцидент, включително неверни твърдения, че заподозреният нападател е имигрант, за да мобилизира антимюсюлмански и антиимигрантски протести. Полицията твърди, че заподозреният е роден във Великобритания.
Антиимигрантската реторика обаче става все по-разпространена във Великобритания през последните години, като според критиците тази тенденция е окуражила крайно десните симпатизанти и е допринесла за сцени като тези, наблюдавани през уикенда.
На парламентарните избори миналия месец Реформаторският блок на Обединеното кралство, популистка дясна група, която се обяви за конфронтационна платформа срещу имиграцията, събра третия по големина брой гласове от всички партии след кампания, в която темата за имиграцията беше силно застъпена. В понеделник лидерът на партията Найджъл Фараж осъди бунтовете с насилие, но добави, че „остават по-дълбоки дългосрочни проблеми“, като разкритикува „мекото“ според него полицейско преследване на предишни антирасистки бунтове и „раздробяването на нашите общности в резултат на масовата, неконтролирана миграция“.
Някои депутати от Консервативната партия, която през 14-те си години на власт промени реториката и политиката си в дясно, особено по въпросите на миграцията, отвърнаха на квалификации като тези, направени от Фараж.
В тънко завоалирано обръщение към Фараж и други членове на парламента от Реформаторския блок бившият твърдолинеен министър на вътрешните работи от Консервативната партия Прити Пател написа:
„Насилието и бандитизмът винаги са неприемливи. Няма квалификации или изключения. И политиците от всички страни трябва да са готови да се изправят и да го кажат.“
А Даян Абът, първата чернокожа депутатка във Великобритания и най-дългогодишната жена в Камарата на общините, написа в понеделник:
„Найджъл Фараж трябва да е щастлив тази сутрин. Антиимигрантски шествия нагоре-надолу в страната и черни и кафяви хора, живеещи в страх“.
Говорител на Фараж отказа да коментира.
Критики към компаниите за социални медии
Местата и часовете на безредиците бяха споделени дни предварително в социалните медии и в услуги за съобщения като WhatsApp и Telegram, което накара компаниите за социални медии да бъдат въвлечени в националния разговор във Великобритания за това как да се справят с насилието.
По-специално платформата X на Елон Мъск беше критикувана от представители на целия политически спектър за това, че е позволила на крайно десни фигури като Томи Робинсън да се върнат в услугата, където той публикува поток от постове, насърчаващи протестите, като същевременно критикува насилствените нападения.
Джо Мълхол, директор на изследователския отдел на базираната в Обединеното кралство благотворителна организация „Hope Not Hate“, която се бори срещу расизма и фашизма, заяви през уикенда пред CNN, че завръщането на Робинсън и други подобни фигури в X е „довело до това, че крайно десните екстремисти отново могат да достигнат до милиони хора със своята опасна и разединяваща пропаганда“.
Решението на Стармър в неделя да удвои посланието си, направено по-рано през седмицата, че протестиращите са „крайнодесни бандити“, беше остроумно; тази първоначална декларация беше критикувана от десни акаунти в интернет, което доведе до разпространението на хаштага #FarRightThugsUnite в X.
Самият Мъск написа в X през уикенда, че „гражданската война е неизбежна“, в отговор на публикация в платформата, която обвиняваше за бунтовете „масовата миграция и отворените граници“.
В понеделник говорителят на министър-председателя заяви пред репортери, че „няма оправдание за подобни коментари“, като добави, че Стармър „не би споделил тези чувства“.
Стармър е изправен пред първата криза
За последен път Великобритания се сблъска със социални вълнения от такъв мащаб през 2011 г., когато фаталната полицейска стрелба по чернокож британец в Северен Лондон доведе до протести, които прераснаха в няколкодневни безредици в столицата.
Човекът, който отговаряше за изправянето на извършителите пред правосъдието, беше Киър Стармър, тогава директор на британската прокуратура. Стармър е изправен пред подобна криза само месец след началото на премиерския си мандат.
През 2011 г. Стармър нареди съдилищата да работят 24 часа, за да се разглеждат бързо делата на участниците в бунтове и мародерства, а през следващата година отдаде заслуженото на тази бързина на разглеждане на делата за това, че е изиграла „някаква малка роля за овладяването на ситуацията“. Сега той реагира по подобен начин, като използва правителствени правомощия, за да позволи на съдилищата да заседават по-дълго.
Стармър обаче е изправен и пред уникални предизвикателства през 2024 г., след десетилетие, в което британските обществени услуги се оплакват от недостатъчно финансиране и са доведени до почти пълна безизходица.
По-малко от 1500 свободни места в затворите в Англия и Уелс към петък, съобщи британското Министерство на правосъдието на 2 август, преди уикенда, в който бяха арестувани стотици хора. През юли държавният секретар на Обединеното кралство по въпросите на правосъдието заяви, че британските затвори са „на ръба на колапса“, като от началото на 2023 г. рутинно работят с 99% капацитет.
Кризата внезапно сложи край на следизборния меден месец на Стармър и накара депутати от целия политически спектър да го призоват да свика парламента, който е в лятна ваканция, за дебат относно безредиците. Говорителят на Стармър заяви, че правителството се е съсредоточило върху реагирането на бунтовете.
По данни на PA Media през последното десетилетие парламентът е бил свикван шест пъти, но само веднъж, за да се реагира на жива криза, несвързана с пандемията от COVID-19 – падането на Афганистан под властта на талибаните през 2021 г.
