Човешката цена на войната в Украйна нарасна, след като работниците извадиха до 100 тела от всяка разрушена сграда в опустошения град Мариупол – ужасно усилие, което един служител описа като „безкраен керван на смъртта“, съобщава „Асошиейтед прес“.
Междувременно страховете от глобална продоволстсвена криза ескалираха заради неспособността на Украйна да експортира милиони тонове зърно през блокираните си пристанища. В същото време украинските и руските сили се бориха ожесточено в сряда за контрол над Сиеверодонеск, град, който се очертава като централен в кампанията на Москва за превземане на източния индустриален център на Украйна, известен като Донбас.
Много сгради в Мариупол съдържат от 50 до 100 тела всяка, според помощник на кмета в руския пристанищен град на юг. Петро Андрюшченко написа в приложението Telegram, че телата се пренасят в „безкраен керван на смъртта“ до морга, сметища и други места. Най-малко 21 000 цивилни Мариупол бяха убити по време на продължилата седмици руска обсада, изчислиха украинските власти.
Последиците от войната се усещат далеч отвъд Източна Европа, тъй като пратките на украинско зърно се бутилират в страната, което повишава цените на храните. Украйна, отдавна известна като „хлебната кошница на Европа“, е един от най-големите износители на пшеница, царевица и слънчогледово масло в света, но голяма част от този поток е спрян от войната и руската блокада на черноморското крайбрежие на Украйна. Приблизително 22 милиона тона зърно остават в Украйна. Неуспехът да бъде изпратен застрашава доставките на храна в много развиващи се страни, особено в Африка.
Русия изрази подкрепа в сряда за плана на ООН за създаване на безопасен коридор в морето, който да позволи на Украйна да възобнови доставките на зърно. Планът, наред с други неща, призовава Украйна да премахне мини от водите близо до черноморското пристанище Одеса. Но Русия настоява да ѝ бъде позволено да проверява пристигащите кораби за оръжие. А Украйна изрази опасения, че разчистването на мините може да позволи на Русия да атакува брега. Украински служители издадоха, че уверенията на Кремъл, че няма да направи това, не могат да се вярват.
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел в сряда обвини Кремъл, че „въоръжава доставките на храна и обгражда действията си с мрежа от лъжи в съветски стил“. Докато Русия, която също е основен доставчик на зърно за останалия свят, обвини за задаващата се продоволствена криза западните санкции срещу Москва, а от своя страна Европейският съюз горещо отрече това и заяви, че вината е на самата Русия за това, че води война срещу Украйна. Мишел беше категоричен:
„Това са руски кораби и руски ракети, които блокират износа на култури и зърно. Руските танкове, бомби и мини пречат на Украйна да засажда и прибира реколта.“
Западът освободи зърно и други храни от санкциите си срещу Русия, но САЩ и ЕС наложиха широки наказателни мерки срещу руски кораби. Москва твърди, че тези ограничения правят невъзможно използването на нейните кораби за износ на зърно, а също така карат други корабни компании да не желаят да превозват нейния продукт.
Турция се опита да играе роля в преговорите за прекратяване на войната и в посредничеството за възобновяване на доставките на зърно. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу се срещна в сряда с руския си колега Сергей Лавров. Украйна не беше поканена на преговорите.
Московските войски продължиха своята старателна, инч по инч кампания за региона на Донбас с тежки битки в и около Северодонецк, който стана свидетел на предвоенно население на 100 000 души. Това е един от последните градове, които все още не са превзети от руснаците в Луганск, една от двете провинции, съставляващи Донбас.
Украинският президент Володимир Зеленски нарече Северодонецк „епицентър“ на битката за Донбас и може би една от най-трудните битки на войната. Той изтъкна, че украинската армия защитава позициите си и нанася реални загуби на руските сили. Във вечерното си видео обръщение, което беше записано на улицата пред офиса му в Киев, Зеленски заяви:
„В много отношения именно там се решава съдбата на нашия Донбас.“
Съветник на кабинета на Зеленски коментира, че руските сили са променили тактиката си в битката, като се оттеглят от града, докато го нанасят с артилерия и въздушни удари. В резултат на това, каза Олексий Арестович, центърът на града е пуст и артилерията удря празно място. В ежедневното си онлайн интервю той допълни:
„Те удрят силно без особен успех.“
Губернаторът на Луганск Сергей Хайдай призна трудностите при битката с руските сили, като каза:
„Може би ще трябва да отстъпим, но в момента в града се водят битки.“
Той добави:
„Всичко, което руската армия има – артилерия, минохвъргачки, танкове, авиация – всичко това те използват в Северодонецк, за да изтрият града от лицето на Земята и да го завземат напълно.“
Град Лисичанск, подобно на Северодонецк, също е вклинен между руските сили в провинция Луганск. Валентина Цонкан, възрастна жителка на Лисичанск, описа момента, в който къщата ѝ е била атакувана. Сокато получаваше лечение за раните си, тя разказа:
„Лежах на леглото си. Снарядът удари стената и мина през рамото ми.“
Продължаващото посегателство на Русия може да отвори възможността за споразумение с преговори между двете нации повече от три месеца след войната, смятат анализатори.
Руският президент Владимир Путин „има възможност да обяви своите цели за постигнати повече или по-малко по всяко време, за да консолидира териториалните придобивки на Русия“, коментира Кийр Джайлс, експерт по Русия в лондонския мозъчен тръст Chatham House. В този момент, каза Джайлс, западните лидери може „да натиснат Украйна да приеме своите загуби, за да сложи край на сраженията“.
Зеленски коментира още, че Русия не желае да преговаря, защото все още се чувства силна. Говорейки чрез видеовръзка пред корпоративните лидери на САЩ, той призова за още по-строги санкции, които да отслабят Русия икономически, включително да я извадят „напълно извън световната финансова система“. Зеленски е на мнение, че Украйна е готова да преговаря, „за да намери изход“. Но споразумение не може да дойде „за сметка на нашата независимост“.
