Финансирането на болниците у нас се извършва чрез клинични пътеки. Това е механизъм за плащане от страна на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ към лечебните заведения. Пътеките съдържат строги изискванията за извършените медицински дейности и предоставените услуги – например минимален престой, диагноза на пациента, диагностични процедури, тестове и измервания, терапевтични процедури, документиране, изисквания за персонал и оборудване и др. Тези изисквания на практика определят и цената на пътеката. Всички лечебни заведения за болнична помощ у нас, които са сключили договор с НЗОК, получават плащания от касата на база на броя и вида на извършените клинични пътеки, според договорената им в Националния рамков договор цена, пише в последния си анализ Институтът за пазарна икономика.
На регионално ниво се наблюдават интересни различия в разходите на лечебните заведения за една пътека. Между областта с най-нисък разход /Смолян/ и тази с най-висок /София-град/ разликата достига 70%. Области с нисък разход са София-област, Кюстендил и Враца, а с относително висок – Перник, Ямбол и Шумен.
На какво се дължат регионалните различия в средната стойност на една пътека по области в България? Причините са различни, но най-вече:
- Разлики в заболеваемостта между областите. Този фактор има голямо значение, въпреки че е трудно да се оцени самостоятелно. Области с висока степен на замърсяване, шум и урбанизация, тютюнопушене и други, например Пазарджик, Перник, София-град и др., имат по-високо равнище на заболеваемост от определени заболявания. Влияние оказват и възрастта на населението, някои външни фактори /транспортни произшествия, ниво на самоубийства и др./.
- Разлики в нивото на медицинско обслужване и ресурси, извършената профилактика на населението, достъп до лаборатории и изследвания и др. Въпреки широката болнична мрежа в България /над 340 болници/ и наличието на поне една многопрофилна болница във всяка административна област не всички от тях разполагат с кадри и оборудване, за да изпълняват най-сложните и скъпи клинични пътеки. Този фактор влияе върху разходите в по-малките и отдалечени области – например Габрово, Кюстендил, Враца.
- Поради горното се наблюдава и „естествен подбор“ на пътеки – отделни лечебни заведения от по-ниско ниво на компетентност изпълняват предимно пътеки с по-ниска стойност, което намалява общия среден разход за областта. Това често се случва, когато областта е в съседство с друга по-голяма област с по-добре развита мрежа на лечебни заведения за болнична помощ. Такива са случаите на Смолян и София-област. Пациентите оттам избират да се лекуват в Пловдив и София – град .
Най-големият недостатък на клиничните пътеки е, че не отчитат сложността на случаите, с които конкретното лечебно заведение се сблъсква.
[…] Разходи за клиничните пътеки по области: Какво определ… […]