Ако не беше време на криза, харесам ли си момиче, веднага го водя на почивка в някой нахакан курорт, известен град или приказно място, достъпно за малцина.
Ще обикаляме по главните улици, ще пазарим от скъпи магазини, ще хапваме в известни заведения, ще наемаме маркови коли, ще правим романтични разходки, държейки се за ръце, ще станем част от различни екстремни, екзотични и феноменални забавления, ще бъдем влюбена двойка като от приказките.
За съжаление карантината настигна и мен. До „Меден рудник“ не мога да отида, а какво остава за по-далечна дестинация…
Поканих една девойка, онази с големите табани от видеото с коронабургера, на невероятно и романтично преживяване в близкия квартален магазин.
Предложих й да влезем и да се държим за ръце, да се гледаме романтично пред щанда с лютениците, да пазарим от зеленчуците, да разглеждаме в захлас промоциите, да си позволим лукса и да вземем 2 колички за пазаруване. Предложих й адреналинови забавления: да кашляме пред охраната и да бягаме да не ни хване, да се прередим на опашката на касата, да вземем всичкия дезинфектант до входа, да опипваме с голи ръце всяко зърно на чепките грозде, да правим надбягване с колички за пазаруване, дори й предложих нещо невероятно смело – да се целунем без маски пред леля Мичи касиерката и да се разкихаме.
Леля Мичи беше привлекателна оплешивяваща бивша боркиня, висока 160 и толкова широка. Китката й беше колкото моя прасец, а в рехавата й брада още имаше остатъци от свинско със зеле, което беше обядвала вчера.
Ароматът, който се носеше от нея, често бе причина на касата й да няма хора, въпреки че по другите каси беше фраш с клиенти. Мичи имаше обичай след всяко хапване да си почиства устата със скилидки чесън – правели храносмилането по-добро, предпазвали я от коронавирус и убивали микробите, ама като гледам и не само микробите убиваха. Ароматът леля Мичи изпускаше двустранно – и отпред, и отзад.
Тя си имаше и финална реплика: „Бягай, че леля Мичи ще ти го набичи!“. Към настоящия момент всички подгонени бяха избягали, защото никой не искаше да разбере какво означават тези думи…
На моето момиче му предложих да се поглезим и да пазарим от скъпите клечки за уши, от домашната сланина, от баровския оцет или от вносната партида лук. За новата ми любов бях готов да тегля бърз кредит и да й купя био чипс с вкус на праз.
Предложих й да опитаме изисканата кухня, която предлага търговският обект – пържени месца в гранясало олио, 100% „изкуствен“ хляб с голям букет от Е-та, салати с изтекъл срок на годност, печени кренвирши с тоалетна хартия и други вкусотии.
На всичките тези дарове, които й предложих, това меркантилно същество, което ламти за пари с цялата си душа, което създание не е ходило по далеч от Кръста в „Меден рудник“, имаше наглостта да ми каже с високомерен тон:
– Шшш, алооо, шморц, аз да не съм някоя ефтинъ, че дъ мъ караш по тия квартални бардаци, а? Аз ходя само в известните хипермаркети!
