Тайнствените могили край Ветрино: Какво ни разказват за първите индоевропейци от преди 5000 години?

Археолози проучват първите индоевропейци, живели по нашите земи, при спасителни разкопки в района на Ветрино, Варненска област. Научният ръководител доц. д-р Стефан Александров от Националния археологически институт с музей /НАИМ/ към БАН сподели за БТА, че проучваният могилен некропол датира от ранната бронзова епоха – края на 4-о – 3-о хилядолетие пр. Хр. Финансирането на разкопките идва от „Булгартрансгаз“ ЕАД, тъй като могилата попада в тяхно трасе.

Историческо значение на Ветрино

Ветрино е известно в научните среди с повече от 100 некропола в района, допълва Александров. През тази година ще бъдат проучени две могили – текущата и още една през следващия месец.

В рамките на разкопките, учените са проучили 15 структури, от които 12 са гробове. Останалите три структури са свързани с ритуали, извършвани преди, по време или след погребението. 11 от гробовете са от ранната бронзова епоха, а един вероятно е от 4 – 6 век след Христа.

Непознати хора без писменост

Александров отбелязва, че за тези хора знаем много малко, тъй като те са живели преди 5000 години и не са имали писменост. Възможно е всяка могила да е за отделен род, но това трябва да се потвърди с ДНК анализи на намерените останки.

Разкопките показват централен гроб, около който останалите гробове са наредени във вид на дъга. В централния гроб са открити две сребърни висулки, което подсказва висок социален статус на погребания.

Индоевропейците в Югоизточна Европа

Според Александров, това са първите индоевропейци, поставили началото на индоевропеизацията на Югоизточна Европа. През тази година ще се проведат и интердисциплинарни анализи, които ще дадат по-точна информация за погребалните практики.

Д-р Росица Манова от НАИМ допълва, че телата в гробовете са били покрити с червен пигмент, вероятно част от ритуална практика. Взети са проби от костите и могилния насип за по-нататъшни изследвания.

Загадката на некрополите

Защо древните са издигали огромни могили над некрополите си остава загадка. Александров предполага, че могилата може да затваря фамилно пространство, но няма категорични доказателства за това.

Обяснението за огромния брой могили в района на настоящата Варненска област ученият свързва с добрите географски условия. Направени изследвания показват, че древните са се хранели основно с млечни продукти и месо. Те са били скотовъдци, а районът е изключително подходящ за това, което обяснява наличието на толкова много некрополи.

Разпознаване на деменцията: 10 ранни симптома, които не бива да пренебрегвате