Ако до момента сме смятали, че цялата суматоха около украинския износ на селскостопански продукти за ЕС ще доведе до неблагоприятни последици, то може да се окаже, че това е едва началото, пише „Politico”.
Разногласията между страните от ЕС относно това дали да предоставят на огромния селскостопански сектор на Украйна още една година извънреден и необвързващ достъп до своите пазари може да бъде предварителен сценарий за това, което предстои да се случи, когато преговорите за присъединяване на 28-ия член на блока започнат да се провеждат усилено. Изглежда, че лидерите се опитват да оставят преговорите за присъединяване на Украйна на заден план до края на европейските избори през юни. Междувременно обаче ЕС все още изпитва трудности да постигне конструктивни отношения с 44-милионната държава, която неговите политици и бюрократи все още опознават и не проявяват особен интерес да разберат.
„Усложненията, свързани с пазара на украински селскостопански стоки, са ранно предупреждение за правителствата на ЕС. Ситуацията ще зависи от способността на ЕС и държавите-членки да намерят решения, които да смекчат последиците от бързото отваряне на пазара,“, казва Кай-Олаф Ланг от Германския институт за международни отношения и сигурност, мозъчен тръст.
Безпокойството се разпали отново, когато Полша и Франция настояха да наложат допълнителни ограничения върху украинските продукти с аргумента, че вносът подбива цените на собствените им земеделски производители. Украйна е един от най-големите производители на селскостопанска продукция в света. В селскостопанския сектор са заети 14% от населението на страната и той генерира 41% от общите приходи от износ. Тъй като агресивната война на Русия срещу Украйна навлиза в третата си година, износът на хранителни продукти все още е жизненоважен за икономическото оцеляване на Украйна. При една от най-тежките атаки беше разрушен стоманодобивния завод „Азовстал“, като щетите върху индустриалната база от съветската епоха повлияха сериозно на износа.
Украйна твърди, че исканията на Париж и Варшава биха намалили приходите ѝ от износ с 1,7 млрд. евро. Европейската комисия оценява загубите на 1,2 млрд. евро. Икономисти признават, че за страна с ограничени финансови възможности като Украйна това е тежко хапче за преглъщане.
„Всякакви ограничения означават по-малко икономически приходи за страната и следователно по-малко подкрепа за нашата отбрана. Ние все пак трябва да намерим тези пари някъде,“, заяви министърът на земеделието на Украйна Николай Сольский в свое интервю за „Politico”.
В опит да успокои страните, противопоставящи се на мерките в ущърб на Украйна, белгийското председателство на ЕС предложи нов компромис, който в крайна сметка получи подкрепата на страните от ЕС късно вчера след повече от седмица напрегнати дискусии. Според оценките на Комисията белгийският компромис все пак ще струва на Украйна 331 млн. евро под формата на загубени търговски приходи – далеч по-малко от щетите, които биха причинили ограниченията, поискани от Франция и Полша, в размер на 1,2 млрд. евро.
Украйна от своя страна разкритикува предложените ограничения като неоснователни и вредни за нейните военните усилия, като изтъкна, че това няма да помогне за справяне с първопричините за проблемите на земеделските производители от ЕС. Новото предложение се нуждае от подкрепата на Европейския парламент и Комисията. Съществува риск удължаването на извънредния достъп на Украйна до пазара на ЕС да не бъде подновено преди изтичането му в началото на юни.
