Разпети петък е денят, в който е разпнат Божият син Иисус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството.
Този ден е най-тъжният, но и в него имаме най-голяма надежда за по-добро. Защото цялото страдание на Христос приключва с Възкресение.
Хиляди миряни ще изпълнят православните храмове, за да преминат под плащаницата, която символизира плата, я който е било увито божието тяло. Минавайки под масата, вярващите съпреживяват смъртта на Христос и се прекланят пред саможертвата му. На този ден в храмовете се извършва неговото опело и се отслужва богослужението, наречено Царските часове.
На Разпети петък Божият син е трябвало да отговаря на подстрекателските въпроси на Синедриона, за да бъде обвинен в богохулство и съден според юдейските закони. Иисус е бил обвинен, че се е нарекъл Цар юдейски и подготвя бунт срещу римското управление на провинцията Юдея. Така той достига до съда на римския легат в провинцията Пилат Понтийски. Понтийски не е искал да го признае за виновен, но тълпата, която се е събрала пред двореца му крещяла: „Разпни Го, разпни Го“. Това е същата тази тълпа, която в неделя е скандирала в екстаз „Осанна, Осанна“.
Пилат си измива ръцете, за да не падне кръвта на Христа върху него и Го предава на войниците. За присмех те възлагат на главата Му трънен венец вместо корона и Го повеждат към Голгота – лобното място за разпъване на кръст на разбойниците и враговете на империята.
Нарамил тежкия кръст, с изранени нозе и обляно в пот и кръв лице, Иисус поема последния си път към хълма Голгота. Състрадателната Вероника изтрива лицето Му с кърпата си и я хвърля върху керемидите на оградата покрай, която минават. Така се появяват първите неръкотворни образи на Спасителя – „Свети Убрус“ /“Светото покривало за глава“/ и „Светата Тигла“ /от латинското тегула – керемида/.
На лобното място Христос е прикован към кръста и разпнат между двама престъпници. Погребан е в каменен саркофаг в пещера, пред която поставят стража и огромен камък на входа.
На този ден от Страстната седмица постът в Православната църква е особено строг – тогава нито се яде, нито се пие (дори вода). В петък Вярата повелява да не се подхваща каквато и да е работа.
