Руският президент Владимир Путин все още иска да завладее по-голямата част от Украйна, смятат разузнавателните служби на САЩ. Въпреки това военните сили на Москва са толкова отслабени от бойните действия, че според американски високопоставени служители те са способни само на бавни териториални придобивки. Това означава, че войната може да продължи дълго, коментира Аврил Хейнс, която е начело на националното разузнаване, предава „BBC“.
През март Москва пренасочи усилията си към превземането на украинския регион Донбас, след като не успя да превземе Киев и други стратегически градове. Въпреки това Путин все още преследва същите цели, които имаше в началото на конфликта – да завладее по-голямата част от Украйна. Според Аврил Хейнс обаче Русия едва ли ще постигне тази цел скоро.
Руските сили постигнаха успехи при завземането на територии в източната част на Донбас – голям индустриален район, за който руският президент невярно твърди, че Украйна е извършила геноцид над рускоговорящите местни жители. Наскоро руските войски поеха контрола над град Северодонецк, но напредъкът им беше бавен, тъй като украинските сили оказаха силна съпротива.
Продължителна война
В първия си публичен коментар от май насам относно оценката на американското разузнаване за войната Аврил Хейнс сподели, че руската инвазия ще продължи „за продължителен период от време„, както и че засега „картината остава доста мрачна“. Тя заяви, че разузнавателните служби виждат три възможни сценария за развоя на войната, като най-вероятният е бавно развиващ се конфликт, в който Русия ще постига „постепенни успехи без забележителен пробив„. Другите, по-малко вероятни възможности включват голям руски пробив или стабилизиране на фронтовата линия с малки успехи за Украйна. Това означава, че вероятно Москва ще стане по-зависима от „асиметрични инструменти“, за да атакува враговете си, включително кибератаки, усилия за контрол на енергийните ресурси и дори ядрени оръжия.
Изявлението на Хейнс беше отправено вчера, след като лидерите на НАТО обещаха да подкрепят Украйна толкова дълго, колкото е необходимо, като наред с това обявиха, че ще увеличат присъствието на войските си в Европа и поканиха Финландия и Швеция да се присъединят към алианса. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг определи този ход като това „най-мащабното обновяване на алианса от времето на Студената война“, а президентът на САЩ Джо Байдън обеща, че НАТО ще бъде „укрепен във всички посоки и във всички области – сухопътна, въздушна и морска“.
Коментирайки възможността двете скандинавски страни да станат членове на НАТО, Путин обвини военния съюз, че умишлено подклажда напрежението.
„Ако бъдат разположени войски и инфраструктура на НАТО в Европа, Русия ще бъде принудена да отговори на тези действия.“, заяви Путин по време на пътуване до Туркменистан.
Междувременно правителството стана ясно, че Обединеното кралство ще предостави още 1 млрд. паунда (1,2 млрд. долара) военна помощ за Украйна, което е почти двойно увеличение на досегашната финансова подкрепа. До момента САЩ са предоставили по-щедра военна помощ на Украйна от Обединеното кралство. Неотдавна президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че страната му се нуждае от около 5 млрд. долара месечно, за да се защитава успешно от Русия.
