В петък Международният наказателен съд издаде заповед за ареста на президента на Русия Владимир Путин заради подозрения във военни престъпления по време на войната в Украйна. Основната причина е насилственото депортиране на украински граждани в Руската федерация.
Русия представя това като хуманитарна кампания за защита на сираци и деца, изоставени в зоната на конфликта.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски каза, че този ход ще доведе до „историческа отговорност“, добавяйки, че депортациите представляват политика на „държавно зло, което започва точно с висшия служител на тази държава“.
Съобщението предизвика яростен отговор от Москва. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обяви, че Русия намира самите въпроси, повдигнати от МНС, за „възмутителни и неприемливи“ и че всички решения на съда са „нищожни“ по отношение на Русия. Русия, подобно на САЩ и Китай, не е член на МНС.
„Янки, далеч ръцете от Путин!“, написа в Telegram председателят на парламента Вячеслав Володин, близък съюзник на президента.
„Ние разглеждаме всякакви атаки срещу президента на Руската федерация като агресия срещу нашата страна“, каза той.
Съединените щати заявиха, че „няма съмнение“, че Русия извършва военни престъпления в Украйна. Съдът издаде заповед и за Мария Лвова-Белова, руският комисар по правата на детето, по същите обвинения.
Путин, едва третият действащ президент, получил заповед за арест от МНС, едва ли скоро ще се озове в съда. Но заповедта означава, че той може да бъде арестуван и изпратен в Хага, ако пътува до някоя от страните-членки на МНС.
„Това прави Путин парий. Ако пътува, той рискува да бъде арестуван. Това никога не изчезва. Русия не може да получи облекчаване на санкциите без спазване на заповедите“, каза Стивън Рап, бивш посланик на САЩ за военни престъпления.
Жителите на руската столица изразиха недоверие към новината.
„Путин! Никой няма да го арестува“, посочи пред „Reuters“ мъж.
Максим обяви:
„Ние ще го защитим – народа на Русия“.
Силите на Москва бяха обвинени в многобройни злоупотреби по време на едногодишното нахлуване на Русия в нейната съседка Украйна, включително от разследващ орган с мандат от ООН, който тази седмица описа войници, каращи деца да гледат изнасилване на близки.
Москва многократно отхвърли обвиненията, че нейните сили са извършили зверства по време на инвазията, която тя нарича специална военна операция.
Прокурорът на МНС Карим Хан започна да разследва възможни военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид в Украйна преди година. Той каза, че разглежда предполагаеми престъпления срещу деца и нападения срещу гражданска инфраструктура.
Новината за заповедта за арест дойде преди планираното държавно посещение в Москва следващата седмица на китайския президент Си Дзинпин, което вероятно ще затвърди много по-тесни връзки между Русия и Китай, точно когато отношенията между Москва и Запада достигнат нови дъна.
Пекин и Москва сключиха партньорство „без ограничения“ малко преди инвазията и лидерите на САЩ и Европа заявиха, че са загрижени, че Пекин може да изпрати оръжие на Русия.
Китай отрече подобен план, критикувайки западните доставки на оръжия за Украйна, които скоро ще се разширят и до изтребители, след като Полша и Словакия тази седмица одобриха доставките. Кремъл каза, че самолетите ще бъдат унищожени и няма да променят хода на конфликта.
Китай се стреми да отклони критиките на Запада по отношение на Украйна, но близките му връзки с Русия и отказът му да определи войната на Москва като нахлуване подхраниха скептицизма относно перспективата, че Пекин може да действа като посредник в конфликта.
Говорителят на Белия дом по националната сигурност Джон Кърби каза в петък, че Съединените щати са дълбоко загрижени, че Китай може да се опита да насърчи прекратяване на огъня, тъй като това в момента няма да доведе до справедлив и траен мир между Украйна и Русия.
Украинските сили продължиха в петък да устояват на руските атаки срещу разрушения град Бахмут, централната точка в продължение на осем месеца на руските опити да напреднат през индустриалния регион Донецк в Източна Украйна, граничещ с Русия, предаде „Reuters“.
Бахмут се превърна в най-кръвопролитната пехотна битка в Европа след Втората световна война. Руските сили са превзели източната част на града, но досега не са успели да го обкръжат.
Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна съобщи, че Русия е извършила 19 въздушни удара и 26 ракетни атаки в петък.
Руските сили също нанесоха четири въздушни удара по фронтовия град Авдиевка южно от Бахмут в петък, написа в Telegram Ермак, началник на кабинета на украинския президент.
„Градът е обстрелван почти денонощно“, пише той.
Русия отрича умишлено да атакува цивилни, но твърди, че е ударила инфраструктура, за да влоши украинската армия и да премахне това, което според нея е потенциална заплаха за собствената й сигурност.
