В река Темза е регистрирано едно от най-високите нива на замърсяване с микропластика в света, предава “BBC”. Учени са изчислили, че в дадени части на водите на реката протичат 94 000 микропластики в секунда. Количеството надвишава многократно стойностите на други европейски реки като Дунав и Рейн.
…
Малки парченца пластмаса са намерени в телата на раци, живеещи в Темза. Мокри кърпички от вливащи се канализационни води, са концентрирани в големи количества по бреговата ивица на реката. Изследователи от Роял Холоуей към Лондонския Университет, призоваха за по-строги мерки относно обезпечаването на опасните отпадъци и изхвърлянето им в речните води.
Учените предупреждават, че небрежното засилено изхвърляне на пластмасови ръкавици и маски по време на пандемията от коронавирус може допълнително да влоши проблема с пластмасовото замърсяване.
„Взети заедно, тези проучвания показват колко много различни видове пластмаса и микропластика се намират в речните води, които същевременно започват да видоизменят крайбрежието и имат потенциала да засегнат широк спектър от организми, живеещи в река Темза“, коментира проф. Дейв Морит от Роял Холоуей.
„Учестеното използване на пластмасови изделия за еднократна употреба и неправилното изхвърляне на такива предмети, включително на защитни маски, ръкавици, както и на почистващи препарати, съдържащи пластмаса, по време на пандемията на COVID-19, могат сериозно да изострят проблема„.
От друга страна експертите посочват, че Темза е по-чиста, отколкото е била по отношение на други замърсители, като следи от метали.
Какви пластмаси са открити в реката?
В Темза са открити множество форми на микропластика, включително брокат, микрочастици от козметика и пластмасови фрагменти от по-големи предмети. По-голямата част от микропластиците идват от разпадането на големи пластмаси, като опаковките за храна се смятат за един от основните замърсители.
“Пускани в тоалета” мокри кърпички са открити в голямо количество на бреговата ивица, образувайки своеобразни “корали от мокри кърпички“.
Изследователката, участвала в проучването, Катрин Маккой коментира: „Нашето проучване сочи, че е необходимо да се наложат по-строги регулации за обозначаването и изхвърлянето на тези предмети. Все още съществува голям потенциал за по-нататъшни изследвания за въздействието на микропластиците и последиците за организмите в Темза“.
Откъде идва пластмасата?
Замърсяванията най-често са от влакна от отпадни води от перални машини и вливания на канализационни води, както и от фрагменти от разпадащи се по-големи пластмаси, като опаковъчни найлони и бутилки, които биват отмивани в реката. Катрин Роули от Роял Холоуей споделя, че не е ясно защо в Темза има толкова висока концентрация на пластмаса, но призова хората да са по-отговорни спрямо пластмасата, която използват и изхвърлят.
„Хората могат да въведат много по-голяма промяна, отколкото си дават сметка“, коментира тя.
Какво причинява пластмасата на организмите в реката?
Често речни видове, сред които два вида широкоразпространени вида раци в Темза, поглъщат микропластиците. В съдържанието на стомасите на раци са открити заплетени във вътрешностите на организмите пластмаси, включително влакна и микропластики от санитарни подложки, балони, ластици и чанти.
„След връщането на уловени в реките на Темза раци в лабораториите в Природонаучния музей бяхме шокирани да установим, че са пълни с пластмаса“, споделя изследователят, участвал в проучването – Алекс Макгоран.
„Пластмасовите заплитания бяха особено разпространени в придошлия вид китайски ръкавични раци, като все още не можем да уточним причината за това”.
Миди в близост до “рифовете от мокри кърпички” са съдържали синтетични полимери, някои от които може да произхождат от мокрите кърпички или други замърсители като санитарни предмети, открити на мястото.
Какви са резултатите за изследването в Темза спрямо други световни реки?
Голяма част от проучванията на микропластиката са извършени в морета и океани, а не в реки. За сравнение, Темза има по-голяма концентрация на микропластика спрямо нивата, регистрирани в Рейн в Германия, Дунав в Румъния, река По в Италия и реката Чикаго в САЩ. Въпреки това нивата изглеждат по-ниски от тези, отчетени в китайската река Янцте.
Друг екип учени е изследвал речните утайки на 40 места в Големи Манчестър, като открива „микропластика във всяка една от локациите“. Последното проучване е проведено в сътрудничество с Природонаучния музей и Зоологическото общество в Лондон.
Д-р Пол Кларк от Природонаучния музей коментира: „Това, което нашите студенти установиха в това научно сътрудничество, е, че въпреки че Темза със сигурност е по-чиста по отношение на някои химически замърсители като тежки метали, реката остава силно замърсена откъм пластмаса. Като това сочи, че дивата природа отново е застрашена”.
Изследването е цитирано в два доклада за замърсяването на екологичната среда и един доклад на “Science of the Total Environment”.
