Между 15 декември 2023 г. и 14 януари 2024 г. Дона Уркхарт е извършила невероятен подвиг. Тя е пробягала общо 1402,21 км в снежен терен в рамките на 28 дни и по този начин ученият от Мелбърн е завършила най-дългия полярен ултрамаратон пеша, постиган някога от жена, съобщиха от „Рекордите на Гинес“.
Спортистът-рекордьор е започнала сериозно да обмисля идеята за полярна експедиция по време на пандемията през 2021 г. Вдъхновението я е осенило по време на изолация, докато е слушала Ерик Филипс, австралийски полярен изследовател.
„Нещо дълбоко в мен се раздвижи. Чудех се: „Възможно ли е да бягам в Антарктида? И ако да, докъде? Колко далеч можем да бягаме в полярен регион?“ Така започна всичко“, споделя тя.
Това не е първият път, когато Дона си е мечтаела да поеме огромното предизвикателство, но въпросите и несигурността винаги са я спирали да се впусне в приключението на живота си. Целта й обаче е била амбициозна – по-амбициозна от обикновено бягане. Със своя екип тя е искала да прокара граници и най-вече записът да резонира с други жени, които не са се чувствали уверени в спорта.
„Отдавна мечтая да се впусна в голямо приключение. Да направиш нещо дръзко и поставящо нови позиции. Нещо извън зоната ми на комфорт и такова, което изследва физическите и психическите граници“, заяви тя, допълвайки:
„Вярвам, че спортът има тази невероятна сила – да променя живота. Исках да използвам опита за рекорд като платформа за повишаване на осведомеността и подкрепата за младите момичета в спорта и да им дам възможност да обикнат спорта и да разберат какво е възможно за тях“ – Дона.
Подготовката
С помощта на своя екип „Run Antarctica“, Дона е започнала да тренира усърдно, разширявайки границите си, за да се изправи пред най-студената пустиня на планетата.
„Условията могат да бъдат невероятно опасни и щях да бъда изложена на реален риск от хипотермия и измръзване“, обяснява тя, разказвайки за нейния тренировъчен режим, за да се изправи пред такова променящо живота постижение.
Първоначално Дона и нейният екип са смятали, че просто трябва да тренират, за да се аклиматизират към студа. Скоро обаче те са установили, че трябва да разработят специален тренировъчен режим, за да бъдат подготвени за всяко едно различно предизвикателство, пред което е можела да се изправи Дона в Антарктида: студ, вятър и сняг. За да пресъздаде ниските температури, Дона е провеждала тренировките си търговски аеродинамичен тунел и гигантски „фризер“ – контейнер за хладилно съхранение, предоставен от Titan Containers. Там тя е тичала на бягаща пътека при -10 градуса в продължение на до 4 часа на ден, а през уикендите е тичала по пясък, който е имитирал бягане върху мек сняг.
„Въпреки че не мисля, че нещо би могло да ме подготви напълно за суровата среда на Антарктида, това обучение беше безценно и ми осигури основи да се адаптирам към живота и движението в полярен регион“, поясни тя.
Дона е работила в посока да се подготви психически и емоционално за предизвикателството.
„Това включваше различни стратегии – от изследване на това, което ценя и коя искам да бъда, докато бягам, как да дишам, развиване и осъзнаване на емоциите ми и методи, които да ми помогнат да се справя с тях“, спомня си тя.
В екипа са участвали 15 експерти, които са работили заедно, за да превърнат това вече колективно приключение в успех.
„Тези хора ме вдъхновяваха всеки ден“, казва Дона.
С тях, спомня си тя, не е имало предизвикателство и трудност, които да изглеждат непреодолими въпреки огромното напрежение на нейното полярно приключение. Работата в екип сбъдна мечтата ми!
Полярните предизвикателства
„Най-трудният момент беше първата седмица, когато пристигнах“, обяснява Дона, като третият ден е бил особено кошмарен. При минусови температури и силен вятър, бягане по дебел сняг, който я карал да пада често, този ден е бил предизвикателство за нейното физическо и психическо здраве.
„Опитвах се да разбера как се живее в лагер в полярен регион, как да бягам по 50 км на ден всеки ден и как да реализирам целта, която си бях поставил да пробягам 1300 км за 30 дни в Антарктика. Осъзнах огромността на това, което си бях поставила. Чувствах се претоварена“, посочи тя.
Тя си спомня и трудностите, с които се е сблъсквала сутрин – започването на работа е било бавно и трудоемко, тъй като е отнемало до 3 часа, за да облече цялото си оборудване и да опакова нещата за деня. Спомням си, че като е изтичала първия кръг, си е помислила: „Пръстите ме болят. Какво означава това? Това проблем ли е? Това ли е първият признак на измръзване?“ Но не знаех, че това е само началото.“
По-конкретно от този мъчителен трети ден Дона си спомня как се е чувствала невероятно уплашена и уязвима. Заобиколена само от сняг и трудности, в болка и уплашена, тя е започнала да се чуди дали може да изпълни предизвикателството. Въпреки предпазните мерки, Дона е развила възпаление на кожата. Всеки ден тя се е събуждала с подпухнало лице и подуто тяло. Това беше най-предизвикателният ден от приключението, спомня си тя и добавя, че се е чувствала „незначителна в голямата шир на Антарктида“.
Въпреки че е продължила да се сблъсква с по-лоши метеорологични условия през следващите 25 дни от своето приключение, в този конкретен ден тя не е знаела как да се справи с бруталната реалност и външните трудности, представени от Южния полюс.
„Плаках по средата на етапа. Плаках, тъй като се чувствах несигурна. /…/ Плаках, защото Рис, съпругът ми, се беше подхлъзнал и паднал на рамото си, докато ме придружаваше – рамото, което беше оперирал преди няколко години. Чувствах се отговорна. Плаках отново на следващия ден, когато синът ми Макси, който беше в Мелбърн, ме попита „Мамо, кога ще се прибереш?“, споделя тя.
Въпреки че е искала да се откаже, тя е устояла. Тези първи дни са били решаващи за нейното тяло и ум, защото са й позволили постепенно да се адаптира към екстремните условия. Тя се е научила как да избегне отока и всяка вечер е разговаряла със сина си Макси.
„Адаптирахме се. Преобразихме се. Беше доста задълбочено. Научих се как да се обличам за студа и вятъра и как да тичам по различни настилки“, коментира тя.
Дона също си е позволила да бъде уязвима, прегръщайки емоциите си и разкривайки на съотборниците си от „Run Antarctica“ своите чувства и страхове. Това също й е осигурило огромен емоционален комфорт, който се е оказал решаващ за успеха на рекорда й.
„Плаках и излях емоцията и се почувствах много по-добре, когато казах на моя екип как се чувствам. Разчитам на моя брилянтен екип от Рис, Антъни и Том – думите не могат да обяснят подкрепата, която ми предоставиха. Не бих могъл да го направя без тях. Точка. Това, което споделихме, беше невероятно специално и ще го ценя завинаги“, споделя тя.
След първите няколко дни всичко е изглеждало по-лесно. Въпреки че пътят все още е бил дълъг и труден, Дона е намерила правилния манталитет и тялото й е започнало да се адаптира към трудностите на Южния полюс.
„Момент, който никога няма да забравя, е, когато тичах в Антарктида през втората седмица“, спомня си тя.
„Спрях да бягам и останах неподвижна. Огледах се наоколо, сканирайки хоризонта отляво надясно и след това на 360 градуса около мен. Пейзажът спираше дъха. Беше като във филмова сцена. Беше толкова красиво и недокоснато. Чувствах се толкова невероятно благодарна, че стоя там. Чувствах се толкова вдъхновена от всичко около мен. Сетивата ми бяха изострени. Не чувах нищо. Тишина. Не подушвах нищо. Или може би бих могла да помириша студа във въздуха, ако това е възможно“, коментира още тя.
След общо 28 ужасяващи дни в студа, заобиколена само от недокоснат сняг и лед, Дона се е извисила над всички трудности. Тя и нейният екип са пресекли финалната линия на Юниън Глетчер, Антарктика. Дона официално е първата жена, която някога се е опитала и е извършила подобно постижение.
Счупване на рекорда
Сега Дона се гордее, че е част от семейството на „Световните рекорди на Гинес“ и с това променящо живота преживяване.
„Голяма чест е да бъда в семейството на Световните рекорди на Гинес“, казва тя за връчването на сертификата си. „Прочетох книгата като дете и бях заинтригуван и вдъхновен от атлетите, които са поставили рекорди.“
Тя чете Книгата на рекордите на Гинес на своя 11-годишен син Макси: „Спомням си, че си мислех колко невероятно би било да счупя рекорд, но никога не съм си представяла, че това ще стане и с мен. Случилото се е много специално за мен, тъй като става дума за хора, които изследват своя потенциал и откриват на какво сме способни като човешка раса. Това е вдъхновяващо.“
Това е само началото на подвизите на Дона – и вероятно на нейното рекордно пътуване.
„Изпитах разликата, която спортът може да направи в живота на хората. Затова ме тревожи, че 50% от момичетата спират да спортуват по време на юношеството (на възраст 15-19 години)“, казва Дона.
Сега отново в любимия си Мелбърн, Дона се надява, че с примера си може да помогне и вдъхнови всички онези момичета и жени, които се борят да навлязат в света на спорта. И коментира:
„Младите момичета се сблъскват с предизвикателства всеки път, когато стъпят на корт, поле или овал – предизвикателствата на живота. Предизвикателства на вярата в себе си. Предизвикателства на увереността. Посланието, което бих искал да предам, е това, което научих чрез тази експедиция – не е нужно да знаете, че можете да го направите, или да имате пълната вяра, че можете да постигнете целта си. Разбрах, че не е нужно да знаеш или да вярваш, че можеш да го направиш – просто трябва да опиташ, да пробваш.“
Дона обаче подчертава и важността на правилните усилия и подготовка, когато става въпрос за спорт, като същевременно осъзнавате подкрепата на хората около нея. Без значение колко голямо е предизвикателството, холистичният, всеобхватен фокус върху тялото и ума винаги е ключов: „Планирайте и подгответе физическото си тяло, ума си, емоциите си, духа си и което е важно, направете го със страхотни хора около вас.“
Използвайки рекорда на Дона като платформа и пример, екипът на „Run Antarctica“ стартира кампания, която цели да повиши осведомеността за високия процент на отпаднали тийнейджърки от спорта. Целта на бягането на Дона е било да вдъхнови другите да прокарат граници, да изследват какво е възможно за тях с фокус върху тренирането на умствените умения.
Съвместно екипите на „Рекордите на Гинес“ и на „Run Antarctica“ са създали организация с нестопанска цел – „EmpowerHER Sport“, за да се даде възможност на младите момичета и жени да обичат и да открият какво е възможно за тях в спорта и да разбият бариерите, които им пречат да участват.
В момента Дона се наслаждава на заслужената си почивка и празнува рекорда си с близките си и екипа си. Тя се радва на времето със сина си и съпруга си, пътувайки из Мелбърн и тримата често ходят на еднодневна екскурзия заедно. Синът й Макси също е неин фен номер едно и няма търпение майка му да счупи нови рекорди.
„Той ми каза, че когато порасне, би искал да се опита да бие моя рекорд!“, казва Дона, добавяйки: „Бих искала да го подкрепя и да успее.“
