Някога чудили ли сте се как вашият четириног приятел ще се справи с някой от косматите си предци? Е, ако прилича на гренландското куче за впряг, вашият домашен любимец може да има доста стари предци.
Изследване, ръководено от д-р Микел-Холгер Страндер Синдинг през 2020 г., хвърли нова светлина върху историята на най-добрия приятел на човека и показа, че опитомените ни кучета може да са много по-стари, отколкото някога сме предполагали.
От години учените /и повечето от нас/ знаят, че съвременните кучета са произлезли от евразийски вълци, но кога и къде се е случило това все още остава генеалогична мистерия. Така че екипът на д-р Синдинг секвенира генома на куче от археологическия обект Жохов в Сибир, датиращ от преди около 9500 години, пишат Световните рекорди на Гинес.
„Всъщност очаквах, че ще открием някакъв предшественик на домашните кучета“, каза той. Вместо това те намерили днешните кучета за впряг и кучето Жохов произлезе от същия клон. „Това означава, че всички кучета трябва да са се диверсифицирали по-рано от това.“
Благодарение на техните открития сега имаме твърда дата за диверсификация при кучета, което доказва, че някои породи са произлезли от вид на почти 9500 години.
Една от първите породи? Гренландско куче, гъстокосместо куче с къдрава опашка от арктическата тундра, което сега познаваме като най-старата порода кучета.
От „National Geographic“ обясняват: „Клонът на родословното дърво на кучето, което включва различни видове хъскита и маламути, се отделя от останалите кучета преди около 9500 години, за разлика от разновидности като лабрадудъл, което стана порода едва през 1989 г.“
Гренландското куче е завладяваща порода, чиято легендарна история расте в тандем с културата на инуитите на север. Породата възниква в района на Берингово море преди най-малко 2000 години и пристига в Гренландия приблизително 1000 години по-късно. Когато инуитите започнали миграцията си от Сибир към арктическите региони на днешна Северна Америка и Гренландия, те донесли със себе си кучета, от които по-късно са се развили гренландските впрегатни кучета, хъскита и маламути.
„Въз основа на 10 генома на гренландските кучета и древен 9500-годишен геном на сибирско впрегатно куче можем да видим няколко неща“, казва д-р Синдинг.
„Първо, гренландските впрегатни кучета са преминали през препядствия в популацията преди около 900 години, отговаряйки на миграцията в Гренландия и са поддържали до голяма степен последователно потекло от пристигането си“, добавя експертът.
9500-годишното куче, намерено на място с най-старите останки от шейна в света, споделя близки предци със съвременните арктически кучета /гренландски кучета за впряг, сибирско хъски и аляски маламут/. Гренландското впрегатно куче обаче е генетичната линия/порода, която е най-близка до това древно впрягово куче.
Гренландските впрегатни кучета все още са по-близки до сибирското хъски и аляския маламут (техните скорошни братовчеди), но сибирското хъски и аляският маламут са по-разредени (смесени с други кучета) от древния произход, отколкото гренландските впрегатни кучета, обяснява д-р Синдинг.
Изследването на екипа също така разкри интересна информация за адаптацията на породата към живота в Арктика, като например способността да процъфтява на диета с високо съдържание на мазнини. Това също ги свързва с инуитите и народите Туле от Арктика, които са оцелели с работните си кучета в продължение на хиляди години, като са ловували и яли богати на мас морски бозайници като тюлени и китове.
„Една от най-големите разлики между кафявата и полярната мечка е, че полярната мечка има специфична генетична адаптация да яде много мазнина. И ние виждаме почти точно същото решение при [впряжни] кучета“, казва д-р Синдинг.
Той също така отбеляза, че породата се е адаптирала да бъде особено добра в регулирането на телесната температура в студено време и в бягането и тегленето на шейни в условия на ниско съдържание на кислород.
И въпреки че можем да свържем тези черти повече с вълците, интересното е, че д-р Синдинг казва, че тяхното проучване доказва, че кучетата са в собствен клас.
„Учените също така сравниха ДНК на кучето на остров Жохов с още по-древен кучешки – сибирски плейстоценски вълк, живял преди около 33 000 години“, каза „National Geographic“.
„Заедно с геноми от съвременни вълци и опитомени кучета, екипът разкри, че забележително е, че впрегатните кучета не са се кръстосвали със сиви вълци през последните 9500 години, за разлика от други породи. Това е особено странно, като се има предвид, че местните народи са документирали двойки куче-вълк. Фактът, че следите от генетиката на вълка не се появяват в генома на гренландските впрегатни кучета предполага, че или хибридите не са оцелели или че е имало някаква причина хората да не ги развъждат“, коментират от „National Geographic“.
За щастие тези красиви същества са се научили да оцеляват сами и са се превърнали в интересна представа за живота на Гренландия. Във всеки случай, тази древна връзка с нашите четириноги приятели може да даде представа за това как ранните култури по света са оценили естествения свят и може да предложи улики за датите, на които определени култури са опитомени и са се установили в повече земеделски роли.
Други много стари породи кучета включват централноафриканското басенджи, което е изобразено в пещерни рисунки в Либия, датиращи от около 6000 г. пр. н. е., японската акита ину и салуки, което е било почитано в древен Египет и държано като кралски домашен любимец.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
